От няколко месеца баща му не пиеше. Вкъщи цареше спокойствие и тишина. Дори понякога го чуваше да подсвирква игриви мелодии в банята и се питаше каква може да е причината. Майка му бе неизменно същата – недоволна, мрачна, заядлива. Но дори тя напоследък някак омекна, откакто баща му се промени. Парите започнаха да стигат и той дори си купи лаптоп ”Дел”, с което накара няколко момичета от съседния клас да се сбият за него.
Марио се връщаше от училище доволен след последния час. Класното по математика бе минало перфектно. Шестиците за срока му бяха вързани в кърпа, ако и кандидат-студентските изпити минеха така, можеше да стане архитект – за това мечтаеше от малък и жадуваше с нетърпение да отиде в София.
Дочу крясъците на майка си още от входа на блока и сърцето му се обърна. Дано пак не се е напил, прониза като писък мисълта му. Изкачваше бавно стълбите и започваше да различава по някоя дума. Гласът на баща му звучеше съвсем трезво, но майка му крещеше обезумяла:
- Да разбера, че имаш ...