inakrein (Илияна Каракочева)
255 2292
12.03.2010 г., 22:47 ч.

Любовница 

  Проза » Разкази
3764 0 53
7 мин за четене


От няколко месеца баща му не пиеше. Вкъщи цареше спокойствие и тишина. Дори понякога го чуваше да подсвирква игриви мелодии в банята и се питаше каква може да е причината. Майка му бе неизменно същата – недоволна, мрачна, заядлива. Но дори тя напоследък  някак омекна, откакто баща му се промени. Парите започнаха да стигат и той дори си купи лаптоп ”Дел”, с което накара няколко момичета от съседния клас да се сбият за него.

Марио се връщаше от училище доволен след последния час. Класното  по математика бе минало перфектно. Шестиците за срока му бяха вързани в кърпа, ако  и кандидат-студентските изпити минеха така, можеше  да стане архитект –  за това мечтаеше от малък и  жадуваше с нетърпение да отиде в София.

Дочу крясъците на майка си още от входа на блока и сърцето му се обърна. Дано пак не се е напил, прониза като писък мисълта му. Изкачваше бавно стълбите и започваше да различава по някоя дума. Гласът на баща му звучеше съвсем трезво, но майка му крещеше обезумяла:

- Да разбера, че имаш любовница, от чуждите хора! Как не те е срам! Ще я  оставиш веднага, чу ли? Иначе  взимам детето и няма да  го видиш вече. Ще скъсаш с нея сега, на минутата! Иначе не отговарям!

Настъпи моментна пауза и после гласът на майка му пак изкрещя:

- Ще отида у тях! Ще събера целия  блок, да знаеш! Да се маха веднага! Да се пръждосва в другия град!

Чу трясък на врата и  се сблъска с баща си на входа на апартамента. Мъжът беше блед, но  спокоен.

- Как мина класното - попита го тихо.

- Супер, баща ми! Забих шестица – някак прекалено нахакано отговори сина. – Какво става?

Бащата  смръщи чело.

- Имам малко работа, ще се върна след час.  – Мъжът заслиза бавно по стълбите с  превити рамене.

Марио чакаше притеснен връщането му. Можеше да си дойде пиян, да вдигне скандал, майка му пак да се разкрещи. Не стана нищо подобно. Баща му се прибра точно след час, каза едно-две изречения на майка му в кухнята и всичко заспа в тишина.

Момчето усещаше нова промяна в баща си. Той спря да подсвирква мелодии в банята. Не се смееше, не се шегуваше, не вдигаше шумни скандали. Работеше извънредно, прибираше се уморен и  се взираше в телевизора, без да вижда какво става на екрана.

Спря да пуши  внезапно един понеделник:

- Пари ще  трябват като станеш студент – някак смутено обясни бащата.

Със същото обяснение отказа кафето, бирата и месото. Марио  гледаше  как се стопява той и тревога  изпълваше момчешкото му сърце. Подозираше, че връзка с това има онази незнайна любовница, която го бе спасила от алкохола, но се страхуваше да започне разговор за нея. Преструваше се, че нищо не знае, правеше се, че не вижда как баща му и майка му спят разделени от деня на разкритието.

Извикаха го от час по английски. Класната бе пребледняла и се опитваше да му поднесе нещата меко:

-          Баща ти е получил инсулт. Трябва да бъдеш силен. Ще се оправи.

Редуваха се в болницата с майка му, грижеха се за баща му денонощно. Инсултът бе засегнал сериозно говора и двигателния апарат. Една седмица след  трагедията  екипът лекари заяви директно, че няма шансове да оцелее, а оживее ли като по чудо, ще бъде на легло до живот.

Стоеше до прозореца и се чудеше как ще празнува бала, как ще плаща такси за кандидатстване, как ще се издържа в София, ако баща му умре.

На вратата се показа чичо му с непозната жена. Бе мила, млада, с подрязана на черта тъмна коса, мъничка като кукла Барби,  скромно облечена и все пак  секси. Постояха при болния около час,  чичо му не представи жената, нито тя се представи сама. На тръгване обаче извади плик от чантата и му го даде:

- Баща ти ми даде  тези пари преди време за операция,  сега на вас ще ви трябват. Ако имаш нужда от помощ, потърси ме на този адрес.

Някак инстинктивно момчето усети, че може би това е Тя. Не усещаше нито омраза, нито гняв. Погледна визитката със софийски адрес и телефон и я прибра  зад  личната карта.

Тази жена беше просто жена. Бе имала нещастието да срещне късно баща му. Не беше с нищо по-лоша от неговата мърмореща майка, не заплашваше с нищо техния семеен живот. Нейната обич бе променила баща му в добро.

Скри парите и не каза на никого. Баща му почина скоро и част от сумата използва за погребение и помени.  На майка си каза, че парите е дал чичо му и  тя не се усъмни. Видя Я на погребението. Стоеше най-отзад с лилави карамфили в ръце. Хората я поглеждаха и шушукаха тихо. Майка му бе прекалено разстроена, за да я забележи, иначе би вдигнала шумен скандал. За първи път момчето  изпита облекчение, че майка му е обляна в сълзи и не вижда нищо и никого.

При посещенията на гроба разбираше винаги, кога Тя е била там по лилавите карамфили. Майка му ги изхвърляше в тръните, но когато си тръгваха, младежът  тайно се връщаше и слагаше цветята обратно. Усещаше, че любовницата на баща му не е враг. Просто бе имала нещастието да  се влюби в женен мъж и го обичаше дори след смъртта му.

Следването вървеше към края. Парите, които имаше, харчеше  пестеливо, работеше, учеше и се справяше добре. Предстоеше му дипломна работа и  стоеше до късно над чертежите и  безкрайните изчисления.

В една такава нощ му се обадиха от родния град. Майка му бе получила кръвоизлив. Погледна часовника – три през нощта. Нямаше  да стигне  навреме освен с лека кола. Чичо му беше в чужбина, приятелят му беше пиян.

Извади визитката и набра Нейния номер.

След по-малко от час пътуваха към градската болница. Тя не попита нищо. Той нищо не обясни.

Пристигнаха, но бяха закъснели. Жената го прегърна  майчински:

- Бъди силен, защото не си сам. Имаш  сестра, която се нуждае от теб.

Марио се вгледа в очите  ú и на свой ред я прегърна.

Защитата на дипломната работа вървеше трудно и бавно, затрупваха го с провокиращи въпроси. Но младият мъж бе уверен, отговаряше точно и ясно. Знаеше, че го чакат отвън – неговата малка сестра и  един верен приятел -  любовницата на баща му.

 

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко обич , вяра , доброта и светлина има в твоите разкази,мила Илияна!Това е любимата ми тема в момента,почнах да пиша подействителен случай,не знам дали ще се справя,но това,че ти си успяла,е вече радост за мен!!!!
  • Много истински! Невероятно човечен! Поздравления!!!
  • Знаеш ли,Ина,ти винаги нахлуваш в душата на човек с един прекрасен замах!Бях зажадняла за твоите топли и така близки до душевното ми състояние твои разкази!Щастие е ,че те чета!Винаги с удоволствие и на един дъх!
  • Добрият разказ, интересната тема, изкусното използване на нашия хубав език заслужават наистина внимание.
  • Струва ми се, че тук няма нужна от дълга и сложна полемика!
    Колкото са хората, толкова ще са и мненията!
    Това е Живота!!!
    Поздрави, Или*!
  • Много въздействащ разказ. Коментарите го потвърждават.
    Била съм в позицията на някои от героите, затова смятам, че историята е много добре разказана и звучи съвсем реалистично. Особено ми допадна оптимистичната нотка. Радвам се, че го прочетох, както и коментарите. А по отношение на героите и техните действия, коментарът ми би бил най-близък до този (първия) на Лажова.
    Благодаря за хубавото четиво!
  • Антонио, аз вярвам, че има добри хора. Дори вярвам, че са повече от лошите, но ми се струва, че всяко дете би искало да запази семейството си и по този повод всяка външна намеса би била вражеска за него. Иначе си прав, хора всякакви. Дори една приятелка ми звънна днес за да ми каже, че не съм права за този си коментар. Убеди ме, че стават такива неща, макар да не е правило и аз млъкнах. Това е. А относно моята позиция, изводите ми, както вече и сама казах се основават на личен опит и наблюдения върху други хора. Не се притеснявам да го призная, всичко през което преминаваме ни носи опит и ни учи.
    П.П. Чудех се дали изобщо да пусна този коментар, но прецених, че трябва. Хубава вечер!
  • Хубав разказ. Малко ми е нереалистичен, ако трябва да съм честна. Не вярвам да има дете, което инстинктивно да не приеме любовницата за враг. Не мога да не отчета факта, че детето е момче, а те имат други отношения с бащите си и въпреки това ми се струва невъзможно да приемеш любовницата като приятел. Иначе, във връзка с разразилата се дискусия имам да кажа само едно. Мисля, че всяко семейство може да преживее изневярата, ако си даде време и не виждам бащата като човек направил голямата жертва. Всички знаем, че силата на любовта ни държи някакво там време. После? После, ако си избрал семейството си на прав път. Ако си търпелив, всичко минава. Разбираш, че всичко друго е било само камък по пътя. Така мисля и го казвам от позицията на горчивия си житейски опит.
    П.П. Това ми мнение не важи за семействата, в които липсва елементарна комуникация и всеки ден е ад. Там вече би било жертва да кърпиш скъсаното.
    И отново да кажа на Илияна, много хубаво разказваш. Много.
  • Предлагам да пренесем споровете тук:
    http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3101.0
  • Аз пък разбрах за майката, чебила заядлива... Някой прочете ли го това определение, още в самото начало... И според вас имало ли е любов или просто това е било поредното семейство създадено да се избегне неудобството от нежеланата бременност... което вероятно е било пак прелюбодеяние, някога, някъде, в миналото...
    Както споменах в коментара си по-преди, много от десетте божи заповеди се тълкуват нарочно и и преднамерено. Разрових се в нета и намрих любопитно четиво.
    Който иска, да го прочете...
    http://www.pravoslavieto.com/docs/bozhi_zapovedi/7_ne_preljubodejstvaj.htm

    А иначе разказът ми хареса. По човешки земен е. И да, хората са грешни. Иначе щяха да бъдат богове.
  • Забележките на Румен имат основание, особено за чувството и отношението
    на момчето към майка му. Тя не от хубаво е мърмореща и недоволна, всъщност няма от какво да е доволна. Постъпката на любовницата, пък и въобще историята е трогателна, но и Арихо е прав за прелюбодеянието. То не е само въпрос на религия, както ритуалите например. Този който е направил човека, неговият Творец, му е дал като краен изход развода, но не и прелюбодейството!
  • 1656...
    Румене, не ми се влиза в полемика точно тук, където думите тотално се обезцениха. Но обикновено зная и помня какво пиша, и не редактирам коментарите си! Прочети още веднъж коментара ми и ще намериш или отговора на въпроса си, или прозрението, че самият въпрос е тенденциозен и грешно зададен.
  • Разказ от около хиляда думи... Още хиляда и петстотин думи само от Арихо, които изместват фокуса от разказа и автора му... И още няколко хиляди думи от подалите се на провокацията му на тема изневяра! Целта на провокацията е изпълнена - разказът е омаловажен, авторът му е останал на заден план. Недостойно е, Арихо! И тъжно, драги дами, че ви манипулираха и употребиха по този баламски начин...
    Съжалявам, Ина, че започнах така. Прочетох един топъл разказ за човешките взаимоотношения. Жалко, че повечето читатели не осъзнаха, че половината разказ е само предистория, а същинската, истинската част започва след смъртта на бащата. Иска ми се да кажа още неща за разказа, но след толкова много изписани и изхабени в коментарите думи, май е по-добре да бъде само една – благодаря!
  • Ина,
    далеч съм от мисълта да обсъждам моралната страна на поведението на героите, наличието на грях и прелюбодеянието като такова.
    Искам да те поздравя за прекрасно написания разказ. За дълбокият общочовешки смисъл,в който разумът стои над емоцията, и в който реалността, колкото и шокираща да е, отново е носител на онази човешка прошка,толерантност, състрадание и обич и на превратностите, с които ни сблъсква съдбата ежедневно.
    За мен беше удоволствие да прочета.
  • А прелюбодеецът какъв е, Канибал - к..рв? Смешно, наистина. Между другото десетте божи заповеди имат друго значение, но ти не си дорасъл до него.
    Не прелюбодействай - защото друг ще отглежда децата ти, тоест - не бъди безотговорен... Едно време презервативите не са се продавали в кварталната бакалия.
    Да ти припомня ли за Онан - който за да не извърши грях с дъщерите си, изхвърля.... на земята... Това също е грях, но пък толко често практикуван, че даже препоръчван...
    Разказът отново, подчертавам, е за човешката същност - хем грешна, хем красива, хем силна, че да устоява и да съзидава. оттук нататък - кладенци много и води много... както доводи ЗА и ПРОТИВ...
  • Интересно е, Арихо - ти, като един заклет радетел на седмата Божа заповед, как си позволи да имаш три любовници?
  • Не, Арихо, няма да отговоря на въпроса ти, защото еднозначен отговор в реалността не съществува. Колкото човешки съдби - толкова различни ситуации, толкова различни болки и произтичащи от тях отчаяни решения. Понякога...
    Да се криеш само зад религията и книжния морал наистина означава, че не познаваш живота в дълбочина, а той, повярвай ми, никога не е единствено в черно или бяло...
    А че не си ясен в коментарите си говори фактът, че продължавам да не разбирам как това гнусно явление се е озовало в живота ти (и то три пъти), въпреки непоклатимите ти морални устои?
  • След като се е появил любовният триъгълник, ТО Е ИМАЛО ЗАЩО. Оттук нататък - чие е нещастието, върху което другата гради щастието си? Любовницата пак се разглежда като нещо мръсно. Защо? След като от разказа проличава, че тя е проявила много по-голямо разбиране и съпричастие, че даже е поела риска да роди дете от любим мъж. без да го накара да напусне семейството си. В този случай според мен не става дума за любовница, а за любов.
    1. В някои случаи семейство се създава заради появяващото се дете, по-рядко дете се появява вследствие създаването на семейство.
    2. Което значи, че този брак е бил компромисен от самото начало, а не построен на така безкрайно прокламираните ценности.
    3. Да обичаш и да изпитваш чувства, че и влечение към някого не е грешно, а нещо съвсем естествено.
    4. От памтивека жената е била в неизгодна позиция, що се отнася до проява на чувства или изява на желание. Мъжът може да е коцкар, но жената не.
    5. Компромисните бракове и липсата на сексуална удовлетвореност са едни от най-честите причини за появата на депресивни състояние у съвременния човек, депресивни - считай психологически проблеми.
  • Ти кога ще отговориш на въпроса какъв е Той, имайки любовница?

    Досега беше смешен, но сега си скучен.

    хОди да бъдеш велик и проникновен другаде


    ПП

    Ина, поздрави за разказа. Хареса ми. /че май не стана ясно досега/
  • Разказа е интересен. По повод полемиката - защо мъжът, който очевидно залинява по "изгубената си", по-точно, изоставена любов, не направи своя избор в полза на ново семейство със своята вдъхновителка? И все се чудя на тази благородна дама, как намира щастие върху чуждо нещастие? И още, що за честни отношения са това, когато не смееш да се покажеш пред хората и да споделиш радостта, любовта, щастието си...? Интересна ситуация. Какво биха казали защитничките на втората любов, ако те бяха на мястото на първата? А то винаги е ласкателно да си мислиш, че си ПОСЛЕДНАТА, НАЙ-ДОСТОЙНАТА. Поздрав!
  • Но Нина, ти не си разбрала дълбоката му морална мисъл: в този извечен тригълник 2+1, ако се случи 1 да е мъж, то Тя от 2-то е скверна...до кучка; ако 1 е Тя - тогава тя е скверна... до кучка. И никога Той, при все удоволствие, желание, участие няма такива измерения.
    И някви такива бля-бля.

    К'во се занимавате? Както някой е отбелязал по-долу - дори не е прочел разказа.
    Всъщност, колко по-зле е, ако го е прочел и то внимателно?
  • Канибалд, опитвам се да открия някакво съотношение между трите ти любовници и Седмата Божа заповед, но уви - безуспешно. Само аз ли не мога да разбера двойния стандарт, който прилагаш, или просто тук се говори нещо единствено от любов към "дискусиите"?
    Дълбокото ти презрение и омерзение към т.нар. любовници (от двата пола) не трябва ли да е... автопрезрение всъщност?
    П.П. Вероятно доброволно напъхалите се в леглото ти дами са видели голям зор!...
  • Аз лично в този разказ видях да прозира човечност на едно същество, което ти някак си с погнуса отхвърляш - за мен тази човечност е много по-ценна отколкото нещо си запазено там като институция. Да бъдеш човек или е присъщо,или не - то не се учи, за него диплома не се взема.
    В повечето случаи т. нар. обществени ценности са измислени, за да държат в определен порядък социума. Това обаче не значи, че са съвършени. Да не ви припомням постулати от миналото.
    И чукането, драги, не е синоним на любовница. то си е необходимост. Ти, когато няма с кого, вероятно го правиш сам със себе си. Леле каква си си любовница, ма страхотия
  • Няма защита, само реалност.
  • Че кое е това ценното, дето го защитаваш - да не би да си девствен?
    А че си прочел разказът на диагонал, е повече от ясно.
    Пак повтарям - в името на т. нар. семейство мъжът прекъсва връзката си и се поболява от любов. Егати цената, дето е платил!
    И коя ценност е по-голяма - една извисена любов, или едно измислено семейство? Пак ще речеш за развода - разводът, приятелю, е водовъртеж, дето въвлича и тези, които нямат вина за него.
    Не ми отговори за религиозните ценности на папеса Йоанна! На това му се вика фарисейство.
  • "Не, не става дума за реклама, а за нещо, което може да се случи. Няма идеални хора, както няма перфектни решения. Има причини, които водят до това явление. В случая обаче става дума и за нещо друго - човечност. Я прочети разказа и не бъди такъв сухар, май си чел по диагонал." Поздравления за коментара!!!
    "Много мило - да признаеш, че съм прав. Ами с това приключвам темата,изпълнен със законна гордост - защитих и религиозните ценности, и моралните норми, и достойнството и уважението на истинската жена, и се чудя що спореха с мен. Откакто свят светува, любовниците са обект на презрение и възмущение, едва ли някога това ще се промени."
    Значи аз съм се объркала, че тази жена, освен любовница е и страхотен човек?! Тя си е най-обикновена курва!!! Просто Илияна е искала да й придаде някакви хубави качества. Това си е измислена от автора история. Гледай как може да се обърка човек, добре, че има коментари!!!
  • Изобщо не мисля, че си защитил каквото и да е, а просто си мого зелен или нямаш никакъв опит и се правиш на интересен.
    Както казах - нека, който не е грешен, хвърли първия камък.
    За папеса Йоанна да си чувал? религиозни ценности...
  • Разбирам гледната ти точка, около нея си прав.
    Но се предпазвай от знаменатели.
  • Арихо, съвършено точно си ме разбрал, дори да не личи в коментара ти, убедена съм.

    Ако имам съпруг (респ. семейство) и той е любовник на някоя дама, -
    как се нарича?

  • Не, не става дума за реклама, а за нещо, което може да се случи. Няма идеални хора, както няма перфектни решения. Има причини, които водят до това явление. В случая обаче става дума и за нещо друго - човечност. Я прочети разказа и не бъди такъв сухар, май си чел по диагонал.
  • Канибале, в случая мъжът е жертвал себе си, за да не жертва другите. Абе ти винаги ли си такъв еднопосочен? Или не си прочел разказа. Не забравяй - Нека, който не е грешен, хвърли първия камък!
  • прекален светец (дали?) и Богу не е драг.
  • разказ, който не се забравя веднага след прочита. признала съм те за изумителен разказвач.
  • Изчетох коментарите.
    Самата дума "любовница" на повечето хора действа отблъскващо (дори на подсъзнателно ниво), особено щом в съзнанието избухва думата "семейство". Обаче! Има един момент, дето Арихо го пропуска (умишлено или не), а именно - пичът, който има семейство и държи на семейните ценности, 'що си има любовница? Нещо за него и моралните ценности?
    За много хора "любовница" е еквивалент на "курва", защото се интерпретира само меркантилната и пошлата част от нещата; а подобно мнение неминуемо говори за дълбочината на личността, имаща свободата да го мисли.
    Дали е по-добре да си образец за лицемерно "семейство" - 'щото к'во ще кажат хората (това ми е любимо), или е по-ценно да живееш със спокойствието, че си човек, поел риска да е искрен? Със себе си и света.
  • .... живот

    Много увлекателно пишеш!
  • Аз харесах.
    Колкото до прелюбодеянието....на всички, които го отричат, задавам следния въпрос - И какво, ако се окаже, че вие всъщност не задоволявате половинката си? Или пък обратното? Възможно е, нали?
    Та какво - цял живот ще се терзаете, или другият ще се терзае, че не си пасвате сексуално?
    И какво става с жените на мъжете алкохолици - нали знаете, че алкохолът удря баш там...
    Не съдете прибързано, защото това е просто опит да си изградите защитна стена около себе си "Това с мен няма да се случи".
    Случва се, всичко се случва.
    Колкото до съответната Божия заповед - смисълът е друг. НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ... ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, НАРОЧНО.
    Същото важи и за останалите.
    Защото... добре, няма да прелюбодействаш, макар че партньорът ти не става, обаче ще трупаш ГНЯВ към ситуацията... а не забравяйте, че ГНЕВЪТ е един от седемте смъртни гряха...
  • «Хайде да се появи и друго мнение. Без да отричам чисто художествените качества на творбата, решително възразявам срещу идеята тук и в безброй други произведения на изкуството. Просто няма добра любовница, няма добра изневяра, и няма добра извънбрачна връзка. Любовницата е жена, лишена от чувство за собствено достойнство, вмъкнала се нагло в един свят, в който няма право да бъде, и не само от религиозна гледна точка/ явно е, че никой не се и замисля за Седмата Божа заповед/, но от чисто човешка, е неприятно и отблъскващо създание.»
    Лишена?! Изневярата се прави от двама!!! Съпругът обаче не е лишен, той си има всичките достоинства, даже му се увеличават с един – забил е ново гадже. А тя е нагла, сега разбрах. Един приятел ми разказа следната история. Двама приятели, единият отнема жената на другия. И аз възроптах, защото аз преди да съм каквото и да е – майка, съпруга,дъщеря, съм приятелка до край. Той обаче ми каза, че тези хора и до днес, десет години след развода се държат за ръце и се гледат в очите като в първия ден. Онемях, аз още имам способността да се учудвам на нещата от живота. Значи е трябвало да се случи, значи са намерили половинките си. Живот, голям и шарен и всеки има своята истина. И това е разказ, а не роман, където може да се види дали наистина не е скрил, че е семеен защото е имал нужда от глътка щастие, този слаб човек избягал от горчивия си живот в пиянството. Имам специално отношение към пияници и алкохолици, те бягат от нещо. Та този разказ по всички показатели е една извадка от живия живот. Отричаме или не изневярата, авторката с таланта си ни е направила съпричастни към живота в не едно семейство, живеещо заедно, не с любов, а заради навика, какво ще кажат другите и заради отговорността или слабостта на мъжа да реши проблемите си. А от това по-голям грях ако има ми кажи – да живееш в лъжа, пред себе си и пред другите. Нали имаше и такава Божа заповед?! А колко филми получили или не Оскар описват такива изневери?! Половината да са изсмукани от пръста, другите са взети от живота и някои са със щастлив край! Влюбването не е подвластно на никакви закони, то е желание за по-добър живот, но винаги има но!

  • Много ми хареса!!!
    Толкова истинска житейска история...
    Арихо... нищо не е случайно и безпричинно...
    А вероятно знаеш. че когато Бог среща и събира, това не е грешно нито недостойно...
    Всеки има своя кармичен път и в този път има различни срещи... които Бог именно изпраща, за да бъде извървян този кармичен път... и заедно с това да бъде изпълнена задачата, заради която всеки е роден...
    На теб Илияна - благодаря!!!
    ((( )))
  • Аз съм една от уважаемите коментиращи и
    «Това, което наричаш "един подпис", се нарича брак, то е Божие тайнство и прелюбодеянието е грях,»
    Аз затова сключих брак в съвета и нямам църковен брак. Прелюбодеянието е грях пред Бога, а за атеистите е само една изневяра. Въпрос на възпитание и морал.
    «ако на някого му е писнало от партньора му, може да се разведе с него и тогава да се отдаде на любимия си. Такива случаи обаче са рядкост - жената става любовница почти винаги от користни съображения, за да извлича облаги от богат мъж.»
    В този случай не става въпрос за бизнесмен, а за пияница. Колко долно е постъпила любовницата... А в случаите, в които някои жени правят аборти, защото любимият им е забравил да спомене, че е семеен. Разсеян е бил миличкият. Ние жените боб ли да им хвърляме при запознанство?! Това са дребнички неща, по принцип жените извършват недостойни неща и са непочтени. Така е. Тук става въпрос за една от многото такива ситуации в живота. Различното е, че има и такива жени, които освен, че е любовница е и страхотен човек!

  • Поздрави Илиана! Пишеш хубаво, а историята която ни поднасяш не е единствена, в живота се среща често, това е човешко, а и ти си добър разказвач! Въпреки напредналия час, те прочетох с удоволствие!
  • ...
  • Не съм съгласна с теб, Арихо! Каква всъщност е разликата между съпругата и любовницата? Един подпис! И ако двама души живеят заедно години наред, трябва ли да бъдат заклеймени като любовници заради липсата на този подпис? Съгласна съм със Светлана, че за такива семейства като описаните в разказа е по-добре да се разделят. Винаги съм казвала, че има много деца, които страдат, защото родителите им са се развели, но също има и много деца, които страдат затова, че родителите им не са се развели. Защото не може да се живее в постоянни скандали и кавги. А нима мислиш, че на любовницата и е лесно? Помисли за всички празници, които е посрещнала сама и за всички будни нощи, в които е осъмвала сама. Това е цената, която плащаш ако се влюбиш в женен мъж - да знаеш, че винаги си на второ място, след законното му семейство. Разказът е много правдив, една човешка и болезнена история. Трогна ме и ме развълнува.
  • Много добре написано.
    Веднъж и Любовницата да бъде представена като добра.. Поздрави за което!
  • хубаво разказана история!
    харесах!
  • ОСтави ме без думи..Просто е толкова истинско..Поздрав
  • Ангел, Ивон, Селвер,Марина, благодаря! Когато ми разказаха историята, тя ме прободе право в сърцето и исках да я споделя с другите. Надявах се да докосне читателите, както докосна мен. Сега се радвам, че наистина текстът и съдбата на героите вълнува, докосва.
    Поздрави на всички вас!
  • Разплакващ е твоят разказ, Илияна!
    А е толкова истинска тази история...
    Благодаря!
  • Светлана, Силвия, Петя, благодаря ви за отношението към моята героиня и въобще към разказаната история.
    Човек може да бъде добър независимо в коя група се е оказал - на съпругата или любовницата. Животът е странен, никой не знае утре какво го очаква.
    Поздрави!
  • Болезнена човешка история, но все пак с оптимистичен край, изпълнен със светлинка надежда!
  • Чудесен разказ Илияна! Понякога, ангелите се появяват в живота ни като хора, а може би са хора с ангелска душа... за да ни спасят от слабостите ни.
    Поздрав!
  • Разплаках се. Тези дни много мислих за изневярата. На някои хора тя променя живота, преобръща го и оставя трайна следа. На тези, които са изживели едно незабравимо горещо лято или дори само една луда нощ и...светът им изглежда друг. Нещо, за което дори не са мечтали, им се случва и им харесва. Е, как да продължат да живеят по старому? Как, като са видяли, че има по-хубаво и то не е само в приказките. Други са наранени и никога не позволяват раните им да заздравеят. А е много страшно да живеш с нелюбим човек. Познавам такива хора като в разказа ти. Живеят заедно, делят една панелка по навик и си тровят живота един на друг. А ако се разделят и двамата могат, стига да искат, да опитат да създадат ново семейство, в което малко от малко да се чувстват щастливи. Такива хора казват, че не се развеждат заради децата си, но и децата не са щастливи в такава атмосфера. Те всичко разбират и тях също ги боли. Такива семейства, като това, което си описала биха били по-щастливи, ако се бяха развели. Ето как една жена те докарва до пиянство, а друга...те кара да се чувстваш нужен, обичан, значим. А на вечно мърморещата жена, може би също нещо й липсва и при друг мъж би била по-различна, по-мила, по-добра и най-вече по-спокойна. Много важно, че някой ще ни одумва: „Този изневерява на жена си, мръсник.” „Тази слага рога на мъжа си, как не я е срам?” А защо го прави, никой не го интересува. Може да има причина за това. А има ли някакво значение, всяко чудо за три дни. Животът продължава, остаряваме и си отиваме от този свят. Много важно, че са ни одумвали, животът ни е свършил, дано сме живяли добре, за себе си и за другите.

    „Ще я оставиш веднага, чу ли? Иначе взимам детето и няма да го видиш вече. Ще скъсаш с нея сега, на минутата! Иначе не отговарям!
    - Ще отида у тях! Ще събера целия блок, да знаеш! Да се маха веднага! Да се пръждосва в другия град!”
    Защо постъпваме така, защо?! Раздялата е единственият разумен изход при това семейство. Спокоен разговор, разбиране е нужно, а не крясъци и егоизъм. Нали, ако обичаш някого трябва да искаш да бъде щастлив, а не да му тровиш живота и своя също.
    „Тази жена беше просто жена.” Да, тя е просто жена, страхотна жена, умееща да дарява щастие. „Добрата” съпруга и онази „гадната” друга...Не винаги в живота всичко е така, както изглежда отстрани. Зад заключените врати ще има такива драми, сигурно докато свят светува или докато не се научим да живеем по-човешки. Подписът, съвместното съжителство не ти дават право да тровиш живота на другите!!!
    Много добре написан разказ, Илияна!!! Извини ме за дългия коментар, но ме развълнува.
  • Да, така е. Животът е странен и непредвидим. А много често хората прибързано съдим за другите. Всъщност, всеки носи своята драма и истина и зависи от гледната точка дали ще я приемем или отхвърлим.
    Благодаря ти, че си позволила тази история да те докосне.
    Поздрав!
  • Много хубава история-чисто човешка,истинска...Понякога тези,които смятаме за наши врагове се оказват най-добрите ни приятели
Предложения
: ??:??