Nov 15, 2022, 4:18 PM

 Макарони със захар и сирене 

  Prose » Narratives
1031 15 50
2 мин reading

            Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва  ме по бузката и прошепна:

                - И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.

                 Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, крещяха ни и ни поступваха по дупетата за едното нищо. Сигурно им беше омръзнало да работят с толкова много деца, а някои бяха и бебета, пищящи по цял ден. По-големите пък буйстваха и чупеха разни работи.

                Аз обичах да ям макарони. Ако имаше захар и сирене, още по ми се услаждаше. Но често нямаше нищо върху тях. Тогава беше трудно да ги преглъщам. Бяха едни хлъзгави и се точеха като ластик.

           Нямаше  много какво да се прави в приюта. Понякога играехме с една топка, ама Слави я пукна. Сега играем на дама. С парче керемида сме я начертали. Подскачаме и се смеем с Вики. Вики ми е най-голямата приятелка. Тя ме научи да намигам с едното око и да си заключвам двата пръста на ръката, когато се страхувах от нещо. Особено нощем. Ставаше тъмно. Често и студено. Ръцете и краката ми изстиваха. Свивах се на кравай и се мъчех да заспя. Но някога не успявах. Човъркаха ме едни въпроси… Все се чудех защо са ме оставили тук. Къде са мама и татко? Защо са ме дали на държавата? Защо не идват да ме вземат?

           Един път в месеца се издокарвахме в по-прилични дрехи и чакахме хората-осиновители… Някои от моите приятели вече заминаха. Дончо, Валери, Симеон, Надка, Сийка… Само Сийка я върнаха след няколко седмици. Напикавала се в леглото и хората не я искаха. Но вземаха бебета. Чудех се защо грабваха първо тях. Бяха ревливи и изцапани. А аз бях чиста. Спретната. Кротувах си. Не правех беля. Щях да  ги слушам и да изпълнявам всичко.

            Сега, със сплетените на две плитки коса и с най-хубавата си рокля стоя и се оглеждам като котарак за мляко.

                  Може пък да извадя късмет.

               Сърцето ми тупаше. Коленете ми са омекнали.

          Една леличка с хубави дрехи  се спря срещу мен. Зад нея вървеше дебел чичко, който поклати с глава и продължиха. Огледаха Дидо. Взеха го. Дидо се ухили и ми помаха.

                  Идваха няколко мъже и жени, гледаха ме, една ме накара да се изправя, друга се взря в очите ми. Накрая си тръгнаха.

                Никой не ме хареса. Взеха и Ваньо, Светла и Лили. 

                 Ревнах... Първо тихо, после с цяло гърло. Тресях се като листо от  вятър. После утихнах и се сврях под възглавницата. Мислех си за мама. За някоя мама, която да ме обича...

                  А аз също щях да я обичам. И да слушам...

                 Но аз си останах пак при лелите, където бях приютена.

                 Тази нощ не вечерях.

                 Не можех да сложа и троха в устата си. Въпреки, че макароните бяха и със захар, и със сирене.

                                    Горчеше ми…

© Tаня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Валентин Велев!
  • Много хубав разказ Таня.
  • Димитър Георгиев, историята е по преживяно, разказаха ми я...
    Извинявайте, че малко късно Ви отговарям на въпроса.
  • Благодаря ви приятели за коментарите! Хубав ден!
  • страхотен разказ! браво!
  • Извика сълзи в очите ми...Тъжно и истинско.
  • Сърцето ми се сви. Деца за продан! Идват "лелички" и "чичковци" и си избират! Като на робски пазар! С опция за връщане! Толкова евтин живот! Умът ми не го приема! Не мога!
  • Много силно, затрогващо. Макар и тъжно. Тъжна красота.
  • Ако е от лична история е гадно, истинско, докосващо. Браво!
  • Благодаря Мая!
  • До болка познато. Натъжи ме. Работя с деца от системата и наистина е така. Благодаря, че прочете мои нещица.
  • Благодаря Ивон!
  • Горчиво и трогателно! Хареса ми!
  • Благодаря, Сенилга!
  • Сирачеството е най-голямата несправедливост в света, много трогателна история.
  • Благодаря момичета!
  • Разплака ме, Таня! Толкова хубаво си предала чувствата на момичето! Жесток живот! Поздравления!
  • Затрогващо до сълзи! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Таня, браво много ми хареса и и се иска да ма продължение!!!!
  • Толкова сладкодумно разказче! Като великите разказвачи. Браво, Таня! Истински шедьовър! Моите поздравления!
  • Благодаря Иржи!
  • Такова кратко разказче, а какво съдържание!! Сърцето ми заплака, Таня! Пред очите ми се появи кокошка, завила под перушината си децата си и те са щастливи, а висшето същество- човекът е бездушен към невинните деца!...Трогателно е това " и ще слушам...", за да заслужи малко внимание...Страхотна е и темата и съдържанието!
  • Благодаря Гюлсер!
  • Актуална тема! Поздравявам те за краткостта, Таня! Успяла си да предадеш посланието на разказа без излишно емоционално разтичителство в описанието на душевните преживявания на Ани. Познавам доста добре психиката на изоставените в институции деца, работила съм с тях. Осиновяването е дар за тях. Късмет. Работих с дете, което осиновиха родители от САЩ. Тя сега вече е на 19 години и е много щастлива в новото си семейство, в което има още едно осиновено момиче - виетнамче, на нейната възраст. Девойчето мечтае да се завръща тук, за да се срещне със своите сестри, също изоставени в институция.
    Нямаме право да съдим родителите на тези деца. Въпросът е как можем да им помогнем. Хубаво пишеш, харесвам разказите ти!
  • Благодаря DPP!
  • Горчи! Той живота, все така си горчи, понякога и много захаросан да е, пак нагарча.
    Поздрав, Таня, много ми харесва как влизаш под кожата на читателя!
  • Благодаря, Миме, Вале, Генек, Ким!
  • "Мислех си за мама. За някоя мама, която да ме обича..."!!!
    Бих дала цялата си обич на тези ничии деца, които чакат да нарекат жената, която ги погали, своя майка... Сви ми се гърлото и усетих, колко са горчиви макароните, въпреки че са "със захар и със сирене"!
    Таня, раздруса като дърво душата ми с този прекрасен разказ!
  • Милата Ани! Когато порасне ще разбере, че може да е било и за добро.
    Вълнуващ разказ, Таня! ❤🌹
  • Чудесно.
  • О, Танче...
  • Благодаря за коментарите!
  • Таня, така пишеш, че да ти се скъса сърцето. Така се пише за истината. Щото колкото и хубаво да пише човек, ако не е истина е безвкусно. А това горчи. Предаден и продаден... казват му "късмет"; някой път "хубав", друг път "лош".
  • Разтърсващо! Благодаря!
  • Покъртително!
    Но,нали всеки иска да е обичан...Жива рана в детската душа!
    "Може пък да извадя късмет."
    Поздравления за написаното от теб, Таня!
  • Изгубих си думите, Танче...
  • Благодаря!
  • Накара ме да осъзная колко щастливи са децата, които няма да преживеят всичко това, което преживява Ани.
    Много силен и въздействащ разказ, Таня. Поздравление!
  • Тъжничко , но достоверно.. И ми хареса
  • Поздравявам те за прекрасно написания разказ, Таня! Разплака ме...
  • Трогателен разказ, Таня и аз се натъжих! Майстор си!
  • И на мен ми загорча, Таня.
  • Извинявай за тъжното личице.
    Поздрави!
  • Поздравления за разказа!
  • Трудно за преглъщане.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря, че се спряхте и прочетохте момичета!
  • Благодаря за този разказ! За съжаление съвсем реално... Така си го предала, че ми сви сърцето...
    Поздравявам те, Танче!
  • Без думи, Таня... Само ще кажа Браво!
  • Умееш да разказваш и вълнуваш, Таня...! Истински трогателно.
Random works
: ??:??