Той си беше лошо момче, тя пък – добро момиче, поне така казваха хората. Само че тя намираше доброто в него, той пък будеше дяволската ù страна. Допълваха се. След кратък флирт, предпочетоха да си запазят приятелството. Тя знаеше, че и да се опита, той не би могъл да има сериозна връзка, поне все още. И така, станаха най-добри приятели, дори и другите да не намираха логика в отношенията им.
Лошото момче така и не ù каза, че има нужда от нея, за да бъде добър, за да не прави глупости. Тя сякаш беше неговата съвест. Да, рядко я слушаше, но все пак знаеше, че е права и че някой ден с нейна помощ ще се промени. Не ù обръщаше толкова внимание, колкото на бройките за една нощ, но тя разбираше. Трябваше да разбира, той си е такъв. Но винаги можеше да разчита на него, както той на нея.
Радваше се, че може да ù изповяда тайните си: за глупостите, за другите момичета, не го съдеше винаги, но не беше и безучастна, както момчетата. Те мислеха като него, само за купоните. А тя, тя му напомняше какъ ...