Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го повярваме напълно и си позволим да си отдъхнем -
Гръм!
И небето се отваря.
И земята му отвръща.
И ни поглъща.
Усещам наелектризирания въздух. Вълнува ме. Загледах облаците. Движат се хипнотизиращо в противоположни посоки – събират се и се разделят, или се скупчват и сплъстяват. Някъде в далечината просветна. Една чайка зловещо плаче, обикаляйки в кръгове над мен – и тя усеща - Идва буря.
Стоя вцепенена по средата на футболното игрище, с поглед закован в небето. Секундите, минутите се нижат като безкрайна върволица от мравки. Нищо не помръдва, а моята вътрешна буря бушува.
Ако позволите да ви досадя с медицинска метафора – чувствам се като мускул в състояние на пълен или гладък тетанус. Нервни ...