Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, та чак у неделя вечер с по едно корито риба се прибират. Милан спущаше кепенците на дюкяна и в понеделник му идваше доста брадясала клиентела, ама пусто, като не може да остави мряната и сома да се размотават безпричинно. Манол, и той същата работа, ама като знае, че все на някоя булка ще ù свърши я ориза, я ванилията, та оставяше жена си сама да се оправя с търговията. Милан и Манол бяха съседи и по къщи, и по дюкяни и дружбата им бе дългогодишна. Всяка неделя двамата се събираха с челядта на рибешка сватба. Други рибари в селото нямаше, не защото липсваха мераклии, а защото Манол още в понеделника по пладне всичко продаваше.
Днес така, утре така, години наред. Но дойде време, на Милан някак ...