Мастило за сезони
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Бих казала, че е нужна на всекиго заблуда, която помага на душите ни да си починат от шума на света.
Тя често приема различни форми. Понякога идва под формата на отлежало вино и хубава книга, понякога в тишината и спокойствието на дома, в звукът от припукващи дърва в камината, в невинния смях на дете, под фона на любима музика или просто разговор с любим човек.
Прекрасна е, нали? Би била още по-прекрасна ако можехме да прегърнем зимата, която всеки един от нас носи в себе си.
Ноември криеше своите цветове зад завесите на сиви облаци, мъгли, голи дървета и вятър, който търсеше ниша където да се скрие.
Не беше искан от никой, но биваше приет като нужен вестител за празниците, които със всеки изминал ден наближаваха и запалваха искра в очите на хората. И това му бе напълно достатъчно.
Той беше мълчалив месец, бих казала, самотен дори, непознал топлината на слънчевите лъчи. Може би за това бе толкова намръщен и отчужден.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
