Да бе, и какъв избор имаше? Ами отговорът беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа повече от месец, вече се чувстваше адски неудобно да иска назаем пари от майка си, за да се справи, но децата и растяха и се налагаше. Налагаше се да пречупи гордостта си. Нейният бивш приятел и предложи работа преди месец, знаеше в каква ситуация е и се бе възползвал. Сумата, която щеше да и плаща беше достатъчна, за да гледа децата и отчасти себе си. Тя бе поставила едно условие. Само едно - да имат само професионални отношения. Нищо повече. Той се ухили, намигна и се съгласи. Знаеше, че това е временно примирие. Докато бяха заедно, той не я оставяше на мира, едва ли и сега щеше да го направи. Повтаряше си, че това ще е само временно, докато си намери друга работа. Но кого заблуждаваше? Нямаше това да се случи. Отка ...