Едва след Коринтския канал тя се разприказва

- Исках да покоря Атина... Мечтаех си... Но, не успях.. Дали попаднах на неправилните хора или имах високИ претенции,... Имах данните, дипломи. Започнах в ЗЕРХОВА  - пое си дълбоко въздух и гърдите й сякаш ще изкочат навън -  Срещнах Димитри... влюбих ли се... Ето това е

моят принц си помислих... да, ама не... богаташко мамино детенце... от кафене в кафене, от

барче в бар... Бохем... какъв бохем е той... знае ли цената на парите...

Семейството ни има магазин за сувенири, плажни стоки... кафе - заведение... а аз пощурях Атина

та Атина... И сега обратно на село... от главната Ерму и управител на ЗЕРХОВА  в продавачка

в магазинче на главната селска улица...

Какво да й кажа... принцът се е оказал на грешния кон, ли... вместо на бял пристигнал на черен.

- Ето пристигнахме,... това е къщата ни ..- вяло продума Емилия

Приятна къща, грееше белотата й  на слънчевите лъчи,.. магазин... до него няколко маси и столове боядисани в традиционното синьо, разположени под огромното смокиново дърво,.. разцъфнали олеандри...през улицата се виждаше морето и плажната ивица...

Разстоварих за час и нещо кашоните на посоченото място..

Родителите й поднесоха фрапе и смокиново сладко...

- Ела... ела Петро, да се намокриш в нашето море... - и ме повлече през улицата

Пътьом свали роклята си и остана по жълт бански,.. разсъблякох се и аз... нагазих в топлата вода

Тя се гмуркаше около мен като златна рибка,.. припляскваше с ръце и крака и

се загубва в синята вода...

Свобода,.. щастие...  а си тръгнала да покорявах бетоните на Атина,.. тук е твоят рай...

              Родителите й бяха приготвили скромна вечеря,.. пържена риба, ткквички...доматена

салата, дзанзики,.. узо с лед... и всичко това на фона на светлините от фенерите

изглеждаше прекрасно...

              Все си мисля... и бедният човек е щастлив, зависи от измерението на щастието, нали...