Oct 29, 2017, 12:27 AM

Мигаща лампа

1.1K 1 0
1 min reading


Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше.  Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния лекар я прегледа – две счупени ребра, множество натъртвания, синини…Подготвяха документи за прием в отделение ….Не, не, тя не иска, да я оправят и ще се лекува в къщи, ще внимава…Как няма как? Само две ребра, голяма работа…завива и се свят…нещо я дави и не може да диша…светлините се завъртат, пода се движи..студен е и мирише на белина…колелцата на носилката тракат по неравностите, тя ги усеща като хиляди игли забити в нея…онася я сън…
Събуди се на болничното легло, вързана и накачена с маркучи. Дълго гледа в тавана, не и се говореше, не искаше да вижда никой. Наслаждаваше се на тишината и липсата на въпроси. Страхуваше се от момента в който ще видят че е будна. Дочу движение от вън вратата и затвори очи. Позна го по миризмата. Алкохол и парфюм…носеше цветя, усети и тях- карамфили. „Защо всеки път карамфили, та тя ги ненавиждаше, миришеха на гробище”. Той ги обожаваше. Седна до нея. Кожата и настръхна. Усещаше и друг парфюм, не беше сам…същият който усети преди да заспи. Отвори спокойно очи. Другият беше докторът, който я оперира. 
Той беше както винаги добър, остави карамфилите до нея, а тя му се усмихна. Каза и, че ще му се наложи да напусне работа, ако продължава така да се хаби с чистене и да не се пази, ще и намери прислужница, хем да и помага, хем другарка да си има…Пошегува се с лекаря и си тръгна. Обеща да дойде довечера пак.
После процедурата се повтори – социален работник, психолог, тъжни лица, много въпроси…Тя отговаряше вяло, отричаше…Веднъж каза истината и после лежа без помощ в къщи два месеца, той не я докара до спешния. „Полиция ли не, не е викала, защо, за падане от стълби трябва ли… да несръчна е, непохватна, често пада, сигурно главата и нещо не е в ред ще отиде при личния да…”
На шестото посещение не се наложи да я приемат в отделение, преведоха я в моргата…
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...