На другия ден бяхме в Райсъвета. Обясниха ни какви документи трябва да представим както и да доведем двама свидетели и ни насрочиха дата и час след пет дни. Вписвахме се във времето, което ни беше отпуснато. Александър каза, че ще доведе свидетелите. Разделихме се и аз побързах за вкъщи да приготвя нещо за татко, защото после бях на работа.
Размислих се. Живеехме на няколко преки от църквата. От деца различавахме празничния звън на камбаните и бавното, протяжно биене при смърт. Само веднъж като дете бях на погребение - братчето на моя съученичка бе убито от гръм. Но чуехме ли, че има сватба, хуквахме. Ако сватбарите бяха много, чакахме отвън, но ако бяха малко и ние се вмъквахме. Всичко ни беше интересно: тържествените дрехи на свещеника, упойващият, дим на тамяна, празничният вид на сватбарите и в центъра - булката с бялата рокля. И светлините, светлините от свещите и отражението им във всичко стъклено и метално вътре.
После музика, хора и танци в махалата. Наоколо надошли хора, канен ...