Jan 16, 2024, 4:11 PM

Мима 

  Prose » Narratives
526 4 6
2 min reading
Вятърът умееше да носи мелодии. Ако те бяха лични, съкровени, болезнени .Всеки ден бе като зима. Лятото бе идилия, мечта от розов балон. Имаше нещо смущаващо душата, пародийно необичайно във всеки детайл следобед. Имаше свещен ритуал във взимането на раницата, парите, обуването на маратонките, бързия вървеж към познатия магазин. Купуваше евтиното вино, дъвките и един шоколад. А после поглеждаше към вайбъра на телефона, изпращаше сърчица и Обичам те… Прибра се бързо и жадно отпи от налятата чаша. Не желаеше да мисли за нищо, действителността бе смалена вселена. Защо се чувстваше толкова нещастна? Какво не и достигаше наяве? Беше ли влюбена или живееше, защото трябва? Когато изпи достатъчно количество алкохол, Нели се разплака. Лъжеше всички близки, беше като уплашена газела. Животът бе нескончаем извор на разочарования. Детството и бе нормално, родителите бяха работници, с баба и дядо пенсионери. Чак в гимназията създаде добри приятелства, но като завършиха средно образование момичетата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??