Мисли
Понякога обичам да оставам сама със себе си. Сипвам си чаша вино, паля цигара и пускам мислите си на паша. А те като овце, хем много, хем и неориентирани. Блъскат се из стените, бутат се в прозорците и блеят. Ама как блеят само... Направо ще ми се пръсне главата от толкова шум. Поне да блееха в една тоналност или да казваха нещо смислено, ама не! Всяка мисъл си има свой диапазон на гласа и желание да я чуя. Абе, чудя се, как в такава малка глава, толкова много мисли съм държала досега. То, като кутията на Пандора. Отварям врати и прозорци, и се опитвам да ги изгоня, а те като мухи, летят и все по мен кацат. Няма да споменавам, на какво си мисля, че приличам с толкова накацали мисли по мен. Трудно е човек да се справя с тях - хем да се научи да мисли, хем как да ги изказва. Това е, като да редуваш студен и топъл душ. Не е за всеки! Някои се хвалят, че мислите им са като пеперуди, красиви и изящни, но забравят, че пеперудите са произлезли от гъсеници, а там е трудно да се говори за изящество.
Когато си нямаш работа почваш да мислиш. Тогава става страшно! Мислите се множат като хлебарки, а започнат ли веднъж да се размножават, няма спиране.
Напоследък започнах да се уча, да не мисля. Трудно ми стана да имам доверие на тия мисли. Все пред някоя заключена врата ще ме заведат, или главоболие ще ми докарат... По приятно е само да чувстваш. Трябва обаче да се науча да имам мярка и в мислите, и в чувствата, че то човек изтърве ли мярката ще има да се търкаля, като снежна топка по надолнище, дорде се разбие .
Съветвам ви, щом започнете много да мислите, вземете да си легнете да спите. Сънят приспива мислите и често на разсъмване, някои от тях завинаги си остават запали.
А на мен така да ми е добре сама, потънала в тишина с чаша вино и цигара! Да пиеш и пушиш било вредно. Ами то и да мислиш вреди, ама го правим. Вземам лист хартия и започвам да изливам всичките си мисли на него. А те много. Като бръмбари налазват по листа. То, май и писането е лош навик!? Кога успях за толкова кратко време да го придобия!? Пък и честно да си кажа въобще не ми пука, колко лоши навици имам! Все пак, един живот живея и ще го живея, както аз реша! А ти, който четеш това, сигурно си мислиш, че съм луда. Може и да си прав, ама пука ли ти!? То в днешно време всички полудяхме. Има ли значение един повече или по-малко!
Спокойно, лудостта не е заразна! То, май вече, нормалните се смятат за луди!
Така че, сипи си едно вино, запали цигара и направи разбор на твоите мисли. Аз моите ги пуснах на паша.
© Росица Димова All rights reserved.
