Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знаеше че нещо повече се крие в трите думи.
- стига де - рекох. - Как ме мислиш?
- Мисля как се събуждаш сутрин и бързаш да станеш от леглото, че да победиш желанието да останеш в дебрите на съня още малко;
- Мисля и затова с какво внимание приготвяш кафето си и как се наднасяш над машината, за да усетиш ароматната пара;
- Мисля и затова как отиваш до мястото си на масата и търпеливо добавяш захар, разбъркваш и...;
- Мисля за изражението ти след първата глътка - сякаш се прераждаш;
- Мисля за начина, по който ме гледаш, докато прелиствам сутрешния вестник: Как подробно оглеждаш външния ми вид и дали съм закопчал изрядно копчетата на ризата си;
- Мисля затова как на тръгване заставам до теб и се надвесвам за целувка, но ти ме гледаш допряла два пръста до брадичката си и изминават няколко секунди. После се хвърляш в ръцете ми и така силно ме стискаш, че на моменти спираш притока на въздух до белите ми дробове;
- Мисля затова какво правиш по цял ден, дали си съсредоточена докато пишеш или пък разсеяно гледаш листа в чудене?
- Мисля как нямам търпение да се прибера, за да те усещам близо, да ме посрещнеш в уханната кухня с подредена маса в твой стил - хем хаотично, хем не чак толкова;
- Мисля как наливаш вино в две чаши, което да изпием, докато гледаме залеза.
Дадох си сметка, че няма нищо по-прекрасно от това да знаеш, че си обект на нечии мисли. - И какво сега - закачих го - Разсейваш се по време на работа, а?
- Вдъхновявам се. Защото, скъпа, щастливец е само онзи, който има за кого да мисли и за кого да копнее.
© П.В.