Моето обръщение...
1 min reading
Моето обръщение...
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, че не всеки е на моята честота и може да усети връхлитащите ме импулси... Че и да ги хареса!... Освен това – всички сме субекти. Един харесва едно, друг – друго... Всеки може да каже свободно мнението си. Но смятам, че би ми било от полза, ако прочета обосновани аргументи под негативна оценка и те ми помогнат да поработя над себе си. Бих искала да кажа на всички, че се чувствам добре на мястото си. Е, не е „на върха”... Но гледам нагоре... Докъде ще стигна – не знам... Мястото на върха е малко, нестабилно и... гледаш надолу... Бих си пожелала – нека никога не достигна върха, за да мога все нагоре да вървя! Благодаря на всички, които ме подкрепят, които ме разбират и които станаха мои приятели. Благодаря и на този анонимен, който ме провокира към размисъл. Толкова е хубаво, че всички сме различни. Радвам се, че попаднах в този сайт. И прочетох интересни текстове, стихове и разсъждения... Вярвам, че и занапред ще изпълвам сетивата си с достойни емоции. Не знам дали считате за безполезно поредното ми разсъждение или намерихте нещо, върху което да помислите... Но аз имам нужда от всички вас! Още веднъж – благодаря!
***
Приятели ме предупредиха, че това може да се тълкува като поза... С голям кеф написах... За това, което ме вълнува и както го мисля... Почувствах се добре! Няма нищо задължително! Всеки е свободен да прочете или да не прочете... Включително да не ми обръща внимание.
Вярвам, че моето обръщение ще е дълго време в обръщение!
ПП Специални благодарности на едно младо момиче, което особено много ме накара да се размисля.
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, че не всеки е на моята честота и може да усети връхлитащите ме импулси... Че и да ги хареса!... Освен това – всички сме субекти. Един харесва едно, друг – друго... Всеки може да каже свободно мнението си. Но смятам, че би ми било от полза, ако прочета обосновани аргументи под негативна оценка и те ми помогнат да поработя над себе си. Бих искала да кажа на всички, че се чувствам добре на мястото си. Е, не е „на върха”... Но гледам нагоре... Докъде ще стигна – не знам... Мястото на върха е малко, нестабилно и... гледаш надолу... Бих си пожелала – нека никога не достигна върха, за да мога все нагоре да вървя! Благодаря на всички, които ме подкрепят, които ме разбират и които станаха мои приятели. Благодаря и на този анонимен, който ме провокира към размисъл. Толкова е хубаво, че всички сме различни. Радвам се, че попаднах в този сайт. И прочетох интересни текстове, стихове и разсъждения... Вярвам, че и занапред ще изпълвам сетивата си с достойни емоции. Не знам дали считате за безполезно поредното ми разсъждение или намерихте нещо, върху което да помислите... Но аз имам нужда от всички вас! Още веднъж – благодаря!
***
Приятели ме предупредиха, че това може да се тълкува като поза... С голям кеф написах... За това, което ме вълнува и както го мисля... Почувствах се добре! Няма нищо задължително! Всеки е свободен да прочете или да не прочете... Включително да не ми обръща внимание.
Вярвам, че моето обръщение ще е дълго време в обръщение!
ПП Специални благодарности на едно младо момиче, което особено много ме накара да се размисля.
Уточнение: Да, разбира се, за мен оценките не са анонимни, но двойките продължават да си висят без аргументи. Не е етично да се възползвам от настоящето си положение в сайта, за да разкривам самоличности. Считайте, че разсъждението ми е принципно и изразява позицията и на определен процент автори, които споделят в редакторската ми поща възмущението си от анонимните оценители.
© П.Петрова© Павлина Петрова All rights reserved.
Керванът няма да спре да върви...
