Apr 17, 2021, 6:44 AM

Моменти на магия 

  Prose » Narratives, Others
540 0 8
5 мин reading

Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.

 

От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Разхождах се в една зала и разглеждах различни археологически находки. Бях сам в залата и в един момент изкочиха двама човека. Погледнах и видях, че това са двама мои приятели от школата в Пловдив. Атина е много голям град, а школата в Пловдив сме около 10 човека. Изключително съвпадение. Втори интересен факт е, че на следващия ден реших да се разходя на друго място, вървях си по улиците и.. знаете ли какво? - Срещнах ги пак. После се прибрах. Както казах школата я има почти в целия свят, включително и в Атина. Цъкнах на картата за да видя, къде се намира в Атина и.. познайте? От цяла Атина, школата се намираше точно (без да преувеличавам) срещу входната врата на майка ми.

 

Всеки човек е преживявал подобни неща и ще се радвам да разкаже в коментарите, а аз ще премина към следващата история:

 

Моето семейство е пръснато по целия свят. Майка ми е в Атина, а брат ми в Китай. Поради тази причина, имах възможността да посетя тази мистериозна и различна страна. Живях там 80 дни и през всичките тези дни, не съм имал нито един скучен ден. Още щом отворех входната врата, вече бях в китайския филм. Много, много, много имам какво да говоря за това, но ще се спра само на една история. През цялото време, докато бях там ( в гр. Шенджен ) основната ми цел беше да стигна до манастира, в който е живял най-старият будистки монах в света. И през цялото това време не можех да намеря начин. Брат ми си нямаше представа, къде се намира, нито приятелите му. В последните 3 дни, които ми оставаха там, реших, че каквото и да става ще тръгна, ще го търся и ще намеря начин. Разбрах как се казва манастира- името му беше "Хон Фа Съ" и разбрах къде се намира едно от селата, в близост до него.

Станах сутрин много рано, за да имам време да го намеря. Разбрах само как изглежда йероглифа и тръгнах към една от многото автогари в града ( Само да поясня, шенджен е голям 2020 квадратни километра.) Отидох на автогарата и започнах са сверявам йероглифа на листа си с разписанието. Оказа се, че съм отишъл на точната автогара, от над 60 автогари. Качих се на един автобус и той потегли към селлото. Когато пристигнах там, видях едно село, в което никой не знае английски. Вероятно много от хората не бяха виждали европеец никога през живота си. В селото кипеше голям ентусиазъм, затова че аз съм пристигнал там. Заобиколиха ме много хора и аз на всички им казвах " Хон Фа Съ" и заставах в поза на медитация, за да разберат по-ясно къде искам да отида. Те се пукаха от смях, бърбореха ми много и аз нищо не им разбирах. По едно време една китайка се ангажира да ми помогне и започна да пита един по един шофьорите на автобуси. Оказа се, че такъв автобус до там няма, а брат ми ме е хвърлил в тъча и това село въобще не е близко до този манастир. Някак си китайката ми погледна тъжният поглед и някак си долови в него огромното ми желание да стигна до този манастир. В един момент се обади на мъжа си, той дойде с мотора си и ми каза "скачай". Карахме 40 минути, минахме през ужасно бедни села, които бяха по-зле и от циганските гета в България. Хората ме гледаха на мотора, все едно, че виждаха извънземно. Аз самият изпитвах смесени чувства, между адреналин и страх. Хората бяха ужасно бедни, а аз бях добре облечен бял човек и не знаех въобще, къде се намирам на картата. Накарая спряхме пред една огромна порта, която беше вход към планината. Някак с мимики и жестове разбрах, че трябва да вървя само направо през гората. Предложих на човека да му платя и той категорично отказа. Беше със скъсани дрехи, очевидно беше от това село с бедните, защото много хора го поздравиха. И човека със скъсани дрехи ми отказа да му платя. Прегърнах го и беше много емоционален момент. Когато си в такава обстановка имаш чувството, че съществува език, който е отвъд думите. Казах му "сиесие" и "дзайдзиен" (благодаря и довиждане) и потеглих към гората. След около 30 минути срещнах група китайци и аз продължавах да повтарям "Хон Фа Съ" . Те ми казаха да вървя само направо и дори ми дадоха билет за природния парк. Оказа се, че е платен и с този билет мога да вляза безплатно. Продължих напред и най-накрая го намерих. Изглеждаше точно като по филмите, вътре се разхождаха шаолин майстори. Едни от тях тренираха, други работиха, трети медитираха, четвърти посрещаха гостите и им показваха уникалните и огромни статуи на Буда от чисто злато. Гледах към златото и то лъщеше в очите ми. Чувствах се уникално, заради всичко, което се случи до този момент и заради това, че постигнах целта си. Докато се захласвах обаче, в един момент слънцето започна да залязва, а аз си нямах никаква идея къде се намирам, нито как да се прибера. Тръгнах по една пътечка и сега вместо "Хон Фа Съ", започнах да казвам "Шенджен". Някои вдигаха ръце, други ми говориха неща, които не разбирам. Накрая се отчаях и седнах на един камък. В същия момент  две момичета изкочиха от тъмного и ми казаха да вървя с тях. Тръгнах с тях и те ме заведоха в едно друго село. Финала на историята е, че тези две момичета не само, че също пътуваха към Шенджен, а се оказа, че живеят точно до моята квартира. Пак да припомня, че Шенджен е голям 2020 квадратни километра. Изключително съвпадение. 

 

Та.. написах тези две истории за да порасъждаваме върху темата " Какво е късмета" ? Той емоционално състояние ли е или е нещо случайно? Ако е нещо случайно, защо винаги се случва, когато човек е на път? Когато е тотално впит в настоящето? Когато кипи от ентусиазъм? Или е нещо мистично, което никога няма да разберем? 

 

© Калоян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса." - Тери Пратчет, "Малки богове"
  • Благодаря ти! Някой ако има подобна история, ще се радвам да я сподели в коментарите или като отделен разказ. Ще ми е много интересно да прочета.
  • Напълно съм съгласна с, Пепи! Ние сме енергия, вълни, магнитно поле.. С някои хора се привличаме във времето и пространството с други се отблъскваме. Може би, нищо не е случайно! Хубав разказ!
  • Благодаря ви! Радвам се, че съм го разказал интересно и е провокирало размисъл
  • Отнякъде бях чувал, че късметът е умение. Струва ми се, че нищо не знаем за света, живота, че сме дребосъци дето ако си отворим очите да гледаме, изучаваме, наблюдаваме - виждаме милион чудеса. Казваш “тотално впит в настоящето”, тоест, точно тук и сега, без да разейваш ума си с мисли за минало, бъдеще. Това значи когато потънеш в този момент, в който си, успяваш да видиш един милион възможности, и някак “хващаш” нещо, което инак би пропуснал. Много ме замисли по темата. Аз също съм имал такива странни на пръв поглед случайни неща, които просто няма как да са случайни. Самият живот сам по себе си е едно чудо на късмета, “случайностите”, взаимодействията... Благодаря ти за замислящата тема. Още ще си мисля по въпроса. 😊
  • На мен също ми беше много интересно да прочета! Наистина, човек може да се изуми от това, което ти се е случило! Аз съм съгласна с теорията, че всичко в живота ни, всеки човек, който срещаме, се случва точно тогава, когато трябва! Всеки се появява в точния момент, на точното място - един само за много кратък момент, друг остава по-дълго, трети за цял живот. И всеки човек (всяка среща) има някакво влияние върху нас самите, дори и в някои случаи да не усещаме какво точно е то.
  • Благодаря ви! Вдъхнови ме скоро една история на един японец - Кейжи ( от България Търси Талант), който не го е гледал- да го гледа, уникален е. Той решава да напусне Япония и да обиколи света с колело. Изкачва връх еверест, там среща една японка, с която се оказало, че са учили в едно и също училище.. Накрая се жени за нея. Изобщо тези истории и мои лични преживявания ме карат да гледам на живота по различен начин. Сякаш наистина живеем в магия
  • Големи съвпадения. Направо уникални.
    Успял си да постигнеш мечтата си.
    На мен никога не ми се е случило, но се надявам да имам такъв късмет!
    Интересно е!
Random works
: ??:??