Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри цветя се полюшваха над нея.
Бабичките съскаха, че е магьосница и е напълнила балоните с тайнствени заклинания, защото всеки който си купеше дори и един балон, дълго време беше щастлив. Повечето хора знаеха, че е бедно сираче и се препитава единствено с това. Някои я съжаляваха, някои не, но всички знаеха, че празникът без нея ще е пуст.
А тя, крехкото дете. Купуваше от големия град своите балони. От един и същ магазин в глуха уличка с надпис над него "Тук продаваме чудеса". По цяла нощ ги надуваше с уста и мечтаеше за красиви неща. Радваше се, че е жива и е на този свят. Малките латексови мехури, сякаш светеха в тъмната стаичка, накацали по тавана.
Не обичаше тълпите. Не излизаше на площада. ...