Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работа с щаба не е на добре. Взводният тъкмо сдаваше от дежурство и беше тръгнал към щаба да си сдава пистолета. Отби се при нас да ни види.
- Ето ви книжките. Като върнете инструментите, сте свободни да изчезвате.
Даде ни на мен и още едно момче голям гарнизон. В превод това значеше, че имаш почти два дни и половина отпуска, но в рамките на града. Сега… колко се спазваше ограничението за града беше ясно дори на командира на поделението, но в казармата имаше едно неписано правило, че всичко е позволено, стига да не те хванат.
Взводнияt беше момче в средата на 20-те и макар когато го пържеха в щаба, после да ни готвеше нас, беше свестен човек. Имаше и чувство за хумор и понякога така се караше на ...