Мъдрословия (22)
239. Да прегърнеш познанието е като да прегърнеш слънцето. Ще извършваш велика постъпка, която ще те унищожи, а в съзнанията на хората ще бъдеш просто „лудия”.
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в действителността можем само да мечтаем.
242. Всеки протяга ръка към луната, но все още никой не я свалил от небето.
243. Спомените, подобно на огъня, угасват постепенно, докато от тях не остане единствено никому ненужна пепел.
244. Причината, която ме тласка към нещастие, е същата, която може да ме тласне към щастие. Каква ирония... Това, което ме кара да изливам купища сълзи може да ме накара да се усмихвам цял един живот. Жалко е, когато щастието има свое име...
© Андрей Андреев All rights reserved.
