14 min reading
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успели да се измъкнат от рамката на забрадника с който ги бе привързала - слънчевите лъчи я следваха и блестяха в ямите от стъпките ѝ, докосвайки атлазените дрехи по тялото ѝ с игриво златисто сияние.
Морето също я придружаваше с шепота си в спокойствието на този ден, плискайки го нежно с малки рояци от вълни, покриващи в криволичеща ивица брега – понякога се опитваше да я достигне с някоя по-засилена, но тя беше там, горе...
Ехо се спусна по пътечка от цветни камъчета, напомнили ѝ на градината от корали, която видя наскоро, и усети пясъкът някак си по-мек, много по-топъл от друг път. Продължи да върви по нагънатата граница между вода и суша. Морската пяна сега вече можеше да полепне по нея като ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up