Внезапно тялото остаря и сега душата трябваше да го мъкне на гръб. Бая тежко беше. Косите му се влачеха по кишавата улица. От джоба му се подаваше малка бутилчица с алкохол. Душата спря и наля в апатичната уста няколко глътки. Костите на тялото изпукаха. Започна да вали сняг.
© Павлина Гатева All rights reserved.
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
