Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белота не ти е по-мило от...
Е, щом си рекъл, нека е на здраве! Макар здравето да е тема за друг разговор, може би е добре да минем поне покрай заглавието й. Повечето хора не обичат ситните букви. Някак сиромашки им изглеждат. Падат си по голямото и шумното. Голямото е проблем на малкото място и на тясната кожа. Като се развърти, все по нечии кокалчета стъпва, ама като не стоят на един крак онези, дето блатото им все е до шия... Как да не ги настъпиш?!
Ааа, лицето... Чакай, че се обърках. Лицето си има минало. Това е лесно. Като се видиш ясно, нали ти е ясно, че дъното е над главата ти, петлите са вдигнали Слънцето, а Луната е замела снощните ти неволи при онзиденшните. Деменцията на новопридобит ...