На_здраве
Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белота не ти е по-мило от...
Е, щом си рекъл, нека е на здраве! Макар здравето да е тема за друг разговор, може би е добре да минем поне покрай заглавието й. Повечето хора не обичат ситните букви. Някак сиромашки им изглеждат. Падат си по голямото и шумното. Голямото е проблем на малкото място и на тясната кожа. Като се развърти, все по нечии кокалчета стъпва, ама като не стоят на един крак онези, дето блатото им все е до шия... Как да не ги настъпиш?!
Ааа, лицето... Чакай, че се обърках. Лицето си има минало. Това е лесно. Като се видиш ясно, нали ти е ясно, че дъното е над главата ти, петлите са вдигнали Слънцето, а Луната е замела снощните ти неволи при онзиденшните. Деменцията на новопридобитата зрителна памет на всичкото отгоре се оказа и глуха, и няма.
Е, какво си ме зяпнал? Няма ли да викнеш поне по още едно? За свое здраве? Няма няма! Викай! Какво като гласът ти е ръждясал. Дай ушите! За едно мезе стават. Кесията си я дръж. От жив човек пари на сила не вземам, а твоите... Сами ще дойдат при мен.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Очаквам...
