Mar 12, 2020, 9:20 AM

На_здраве 

  Prose » Others
794 1 4
1 min reading
Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белота не ти е по-мило от...
Е, щом си рекъл, нека е на здраве! Макар здравето да е тема за друг разговор, може би е добре да минем поне покрай заглавието й. Повечето хора не обичат ситните букви. Някак сиромашки им изглеждат. Падат си по голямото и шумното. Голямото е проблем на малкото място и на тясната кожа. Като се развърти, все по нечии кокалчета стъпва, ама като не стоят на един крак онези, дето блатото им все е до шия... Как да не ги настъпиш?!
Ааа, лицето... Чакай, че се обърках. Лицето си има минало. Това е лесно. Като се видиш ясно, нали ти е ясно, че дъното е над главата ти, петлите са вдигнали Слънцето, а Луната е замела снощните ти неволи при онзиденшните. Деменцията на новопридобит ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...
  1187 
Random works
: ??:??