Най-хубавите спомени
Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с много вълнение очакваше влака! Докато пътуваха, очите и засияваха гледайки през прозореца. Представяше си онази чудно приказна земя. Това всъщност беше селото на нейните баба и дядо, едно съвсем обикновено селце в което повечето жители бяха стари хора, но там се чувстваше толкова истинска, че когато идваше времето отново да се върне в нейния град, душата и се свиваше! Настъпи поредното лято и двете с майка и отново потеглиха с влака! Слязоха на малка гара и се запътиха към спирката, откъдето минаваше автобус за да ги отведе до най-прекрасното кътче, където въздухът беше различен, птиците се надпяваха, ухаеше на зеленина, на скоро окосена трева а блеенето на малки агънца, които очакваха своите майки от паша, просто я разтапяше!
Пристигнаха в селото на любимите баба и дядо. Слязоха от автобуса и поеха по прашния път към покрайнините. По пътя от всякъде надничаха усмихнати старци, които радостно ги поздравяваха! Най-после се озоваха до ограда от която една липа подаваше своите клони а уханието и се усещаше още от далеч! На портата се показа нисичка бабка, препасана със своята престилка. Носеше и забрадка, която почти никога не сваляше от главата си! Ето тук, в това невзрачно за много хора селце, за нея беше истинският живот! Обичаше да слуша разказите на баба си които я пренасяха в далечни времена, когато самата тя е била малка. Вечер преди да заспи, баба и пееше или разказваше приказки, беше толкова сладкодумна, че историите оживяваха пред очите и! Сутрините бяха вълшебни, тя не се дразнеше от това, че дядо и съвсем рано започваше да хлопа насам, натам, подвиквайки на добитъка! Усмихваше се и нямаше търпение да стане. Винаги бе облечена в една от бабините си нощници, които тя / баба и / старателно пазеше още от младините си. Чувстваше се, сякаш е попаднала в друго време / по-хубаво /, или е героиня от някоя приказка! Макар и лято, сутрин нейната баба палеше печката докато свари чай и приготвеше закуска! В къщата ухаеше на нещо уникално, което не бе усещала никъде на друго място, може би се смесваха ароматите на сушени плодове, мерудия, шарена сол и прясно издоено мляко... После излизаха на двора, а там, най-малко пет, шест котки се заовъртваха и мяучеха в краката им. Добрата стара жена вече беше им приготвила попара и мяукането преставаше! Малкото момиче обичаше тази гледка и тези животинки с цялото си сърце, както и всичко наоколо. А градинката! Това беше най-приказната и китна градинка с най-разнообразни цветя, кое от кое по-пъстри и ароматни! Едно от любимите и места бе тази част на двора, където стояха всички животни. Кокошки, овце, прасенце, а в дъното, под сайванта имаше каручка, пълна със сено, до нея магаренце, което по цял ден преживяше! На дебелите дървени грeди на сайванта, дядо и бе направил люлка и там тя обичаше да пее с цяло гърло песните, на които я бе научила нейната баба. На близо имаше и кученце, то лаеше всички котки по двора, а те много умело катерейки се по оградата преминаваха напред, назад. Кученцето се казваше Бобчо, магаренцето беше Марко, дори и котките си имаха имена. Баба и ги кръщаваше всички, а имената им идваха най-често в зависимост на това, в какъв ден от седмицата са се родили или появили в къщата! Старицата много обичаше животните и почти винаги си разговаряше с тях, сякаш и бяха деца. Тази си любов може би момичето бе наследило именно от нея, любов към всичко простичко и обикновено!
Така минаваха дните и на село, безгрижно, заобиколена от много обич, простота и истински моменти, които попиваха в съзнанието и се запечатваха в сърцето!
* * *
Не беше си ходила на село от много години. Натъжаваше се при мисълта, че там вече няма кой да я посрещне! Един ден обаче, тя бе твърдо решена да отиде отново, независимо от всичко! Настъпваше лятото и щъркелите се завръщаха по родните гнезда. Въздухът напомняше за преди, но нещо бе застанало в гърлото и я задушаваше! От далеч забеляза, че двора е обрасъл с висока трева и бурени, трудно отвори пътната врата, защото чимшира, който някога образуваше пътека, вече бе избуял и безформен! Нямаше ги котките, които задължително се увъртаха между краката на всеки който влизаше там. Нямаше ги и баба и, и дядо и... очите и се напълниха със сълзи!
Как само искаше да може поне за миг да прегърне своите любими старци, с които изживя най-прекрасното детство, да може да хване ръката на баба си, а тя да я поведе към близката гора, в която понякога събираха гъби и билки! Искаше и се да чуе още веднъж гласа на дядо си. Онзи неповторим глас, понякога твърде строг, а друг път, просто се шегуваше или подвикваше на животните!
Там вече нямаше никого! Не беше същото, сякаш влизаше в една призрачна къща, оглушала и запустяла а тишината кънтеше!
Тя твърдо бе решила, че до края на своя живот в сърцето си ще запази най-хубавите спомени за едно безвъзвратно отишло си време, в което останаха нейните любими баба и дядо!
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Доче, Гавраиле, Елка, за мен е чест, че сте прочели този разказ! Благодаря ви!
-
Много мили спомени от детството са скрити в сърцето! И аз де развълнувах! Поздрави!
-
Руми,тези спомени са нашата съкровищница която е скътана някъде дълбоко в душата ни.Винаги я намираме когато спомените се събуждат в нас.Разказът ти силно ме развълнува.Желая ти успех и в прозата!
-
Руми,тези спомени са нашата съкровищница която е скътана някъде дълбоко в душата ни.Винаги я намираме когато спомените се събуждат в нас.Разказът ти силно ме развълнува.Желая ти успех и в прозата!
-
Прекрасни са твоите мили спомени, Руми! С каква любов и почитание пишеш за тях!!!
-
Иржи, скъпа, толкова много ме зарадва твоето гостуване! Благодаря ти, че винаги имаш какво да споделиш в своите коментари, благодаря ти и за подкрепата!
-
Това е изненадата,ти пишеш и проза!И то толкова добре,колкото са ти и стиховете,Руми!Всеки има спомени,но ако е майстор на перото,,те достигат до читателя по най-осезаемия начин....Аз за съжаление не помня нито една баба и дядо...А толкова съм мечтала да ги имам някъде на село,което за мен е било истинска романтика!Ти си била щастлива в детството.
-
Люси, Рени, благодаря ви, прекрасни момичета!!!
-
Колко много е имало това момиче и го е прибрало там, където се пазят съкровищата, Руми!
-
И мен ме разнежи, мила Руми. Хубаво е, че пазим скъпи спомени и ме били обичани...
-
Благодаря ви, че бяхте с мен и моите спомени, приятели! Подкрепата и вниманието ви ме радват изключително много! Бъдете вдъхновени!
-
По едно стечение на обстоятелствата бях отгледан от баба ми и дядо ми /по майчина линия/. Тези хоря останаха светците в моя живот. Бог да ги прости! Четейки, Руми, твоя толкова мил и хубав разказ, се просълзих, защото ми навя много свидни спомени от детството. И слава богу, че още ги има тези спомени. Благодарение именно на тях детството все още живее в мен, както е и с твоята Лирическа. Благодаря ти, че ме върна, като с машина на времето, в онова приказно минало, сякаш от друга вселена!
-
Хубаво е да се завърнеш, да направиш нещо, за да продължи това вълшебство и за нашите внуци! Харесах! Моите спомени са същите.
-
Ех,Руми,разплака ме. С този прекрасен разказ ме върна в моето детство! Благодаря ти! Благодаря!
-
Това ми напомни за моето село, за моята баба, която за съжаление вече я няма и за прекрасния ми дядо, който за съжаление остана сам след като баба си отиде.
-
Остави ме съзерцаваща в този красив, вълнуващ, толкова топъл спомен от детство мила, Руми! Почувствах всеки звук, аромат и цвят, с който така образно ни разхождаш във времето прекарано на село на твоята сладка героиня. Във втората част се появиха сълзи и в моите очи. Прекрасно завършваш, вземайки и запазвайки най-хубавото от тези чудесни спомени! Благодаря за удоволствието, което ни подари, Руми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
