1 min reading
(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няколко нива.
Кой от нас, отпускайки се в прегръдките на Морфей, би искал да се събуди по никое време от собствените си писъци? Не виждам желаещи. Все пак, това се случва. На другия ден ни боли глава и или гледаме в земята унило, или разказваме за преживяната като по чудо нощ на близки и познати. Нито за миг не се замисляме, че по този начин признаваме загубата си на първо ниво на играта. Нещо повече - подхранваме страховeте си, правейки ги по-силни.
Силата им взима връх и те ни повеждат към следващото ниво. В момента, когато трябва да прекосим краткото разстояние от спирката до блока. Тъмно е и няма никого около нас. След лек повей на вятъра, пот избива по челата ни, защото ни се струва, че стъ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up