(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няколко нива.
Кой от нас, отпускайки се в прегръдките на Морфей, би искал да се събуди по никое време от собствените си писъци? Не виждам желаещи. Все пак, това се случва. На другия ден ни боли глава и или гледаме в земята унило, или разказваме за преживяната като по чудо нощ на близки и познати. Нито за миг не се замисляме, че по този начин признаваме загубата си на първо ниво на играта. Нещо повече - подхранваме страховeте си, правейки ги по-силни.
Силата им взима връх и те ни повеждат към следващото ниво. В момента, когато трябва да прекосим краткото разстояние от спирката до блока. Тъмно е и няма никого около нас. След лек повей на вятъра, пот избива по челата ни, защото ни се струва, че стъ ...