Георги заведе жена си до прозореца, придържаше я нежно и с внимание. Веска се движеше трудно и не успяваше да направи повече от две крачки сама. Възрастният мъж я настани на креслото до прозореца, а той застана до нея. Погали я по косата, а тя се стресна, беше се унесла в размисъл. Напоследък все така ставаше. Потъваше в спомени и се стряскаше от най-малкото нещо.
- Скъпа, защо не се отпуснеш и да погледаш малко навън, грее слънце, даже ако искаш ще те изведа. Да поседим на въздух. А, искаш ли?
- Не, така ми е добре. Благодаря ти. Нали знаеш, вътре или навън, мислите ми все ще са едни и същи...
Двамата съпрузи бяха в старческия дом вече трети месец, но Веска все още не можеше да се адаптира. С постъпването получи лек инсулт и затова сега й беше трудно да се движи. Но с рехабилитация лекарите дават надежда, че ще се възстанови. Просто трябва да спре да мисли за станалото и да пожелае да се бори и оправя. Но как да спре да се връща в миналото, като то не е никак далечно... И как да спре ...