По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележки от фирмата.
Живеели на семейни начала трима мъже и три жени, разбирали се засега,поделяли си наема, разходи за ток, вода..., а в неделен ден привечер си правили и обща трапеза,...и винаги ме канеха да им гостувам някоя неделя, ей така, от уважение, заради добрата работа за която съм ги наел.
Отидох,.. третата пресечка на леофоро Ахарнон,...сива кооперация,.. позвъних...
Посрещнаха ме радушно, запознах се с ''мадамите '' им и те дошли да търсят късмет и препитание в Атина.
- О, няма ги Ангел и Мария – забеляза Данчо - Той Ангата, уж много пари вади, а и в неделя
ходи да носи пясък и цимент по етажите,...той е общ работник по строежите.
- А Мичето си е в стаята, ама нали без Ангел не ходи ни ...