Не казвай никога ..''никога''
По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележки от фирмата.
Живеели на семейни начала трима мъже и три жени, разбирали се засега,поделяли си наема, разходи за ток, вода..., а в неделен ден привечер си правили и обща трапеза,...и винаги ме канеха да им гостувам някоя неделя, ей така, от уважение, заради добрата работа за която съм ги наел.
Отидох,.. третата пресечка на леофоро Ахарнон,...сива кооперация,.. позвъних...
Посрещнаха ме радушно, запознах се с ''мадамите '' им и те дошли да търсят късмет и препитание в Атина.
- О, няма ги Ангел и Мария – забеляза Данчо - Той Ангата, уж много пари вади, а и в неделя
ходи да носи пясък и цимент по етажите,...той е общ работник по строежите.
- А Мичето си е в стаята, ама нали без Ангел не ходи никъде...- допълни едната от жените
Насядахме около масата, наздравици за нас самите,...после стана весело, само дето не започнахме " Градил Илия килия '' на няколко гласа.
Дойде и Ангел, дребно човече, със смешно разположени очички, леко присвит
имитиращ хишник, готов да напада, зад него плахо надничаше Мария...
- А, ти си значи бай Петко? Тука нашите не могат да се нахвалят от тебе, бе. И к'во работиш толкова, афендико ли си и взимаш част от марокамото на баламите..- опита да се заяжда той - Знам ги аз тия! Ха, наздраве де..Я, имам да наваксвам – и гаврътна 100 грама узо на еднн дъх.
- Марийо, дай цигарите ма,..що не почерпиш бай си Петко - продължи той
- О, благодаря, аз не пуша, имам задух и не пуша - казах шеговито през лек смях
- Ам'така е, един човек като не пуши и не пие, той не може и жени да оправя - продължи
тирадата си той - Ето, под голям камък , се крие голяма риба...и потупа шкембето си
Настъпи неловко мълчание..
- Тъй значи,..ти си работодател,.. ама от мен да знаеш, никогищ няма да дойда при теб
за работа...никогиш... - запелтечи Ангел, и облиза с език дебелите си бърни - Аз никога, ама никога няма да ида да търся работа при българин,.. българин да ми е работодател,.. по колена и по корем ще се влача, ама ти да си ми работодател,.. никога,.. от мен да го знаеш...
И се почеса самодоволно по шкембето, съпроводено с намигване на пиянските му очички.
Мина доста време оттогава, даже бях забравил за случката...
- Бай Петко,.. бай Петко - дочух след себе си, обърнах се - Здрасти, аз съм Ангел , бе...
дето живеехме с Данчо и Митко, те се изнесоха в друга квартира с ония жени ,..и сега ми е трудно да плащам и наема,...ох, ти баща, ти майка, давай някаква работа, закъсах я здравата,.. вече цял месец не мога да намеря работа, няма строителство,.. ох добре, че те срещнах,.. помагай брат, .. нали за това сме българи, да си помагаме...
Изгледах го, самодоволната му усмивка се бе разтегнала в угодническа,..от шкембето му
нямаше и помен, сиво коланче придържаше панталоните му да не се изхлузят...
- Добре бе,.. запиши си номера на телефона ми, и в понеделник ми се обади около
10-11 часа, да ти съобщя за работата...
Дадох му грешен номер...
Никога не лъжех, но този път излъгах....
© Petar stoyanov All rights reserved.
