Не плачи !!!
Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха от баира. Полека лека се изпързаля до ушите на коня и тупна пред него. Животното се закова на място, тръскайки глава.
Големият мъж го вдигна на ръце и го прегърна.
Заплака. Не от болка, не от страх, а защото беше в прегръдката на баща си, защото знаеше, че го обича.
Баща му го обърна към себе си.
- Не плачи!!! Истинските мъже не плачат!
Запомни го! Запомни го, за целия си живот и не плака.
Не плака, когато умря пухкавото патенце, което си купи от пазара с парите за закуски.
Не плака, когато баща му умря.
Не плака, когато животът, като Царица Майка, започна да снася болка и страдания за него.
Сега бе сам. Напълно сам. Сам в нощта, в огромната стая.
Стана и отиде в гаража. Натисна дистанционното. Вратата с траколене се отвори.
Качи се в колата и потегли... По големия път... По нощното шосе, на изток. Там, където изгряваше слънцето.
Караше с двеста, а в главата му, като на повредена плоча се повтаряше песента "Детство мое".
Слънцето се показа над хоризонта. Беше спрял на една дюна. Усещаше мириса на водорасли, чуваше крясъците на чайките и вълните.
Тръгна по пясъка и заплака.
Вятърът отнасяше сълзите му.
Заплака, защото...
Защото истинските мъже плачат!!!
Плачат, когато са Сами...
© Гедеон All rights reserved.
