Не плачи !!!
Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха от баира. Полека лека се изпързаля до ушите на коня и тупна пред него. Животното се закова на място, тръскайки глава.
Големият мъж го вдигна на ръце и го прегърна.
Заплака. Не от болка, не от страх, а защото беше в прегръдката на баща си, защото знаеше, че го обича.
Баща му го обърна към себе си.
- Не плачи!!! Истинските мъже не плачат!
Запомни го! Запомни го, за целия си живот и не плака.
Не плака, когато умря пухкавото патенце, което си купи от пазара с парите за закуски.
Не плака, когато баща му умря.
Не плака, когато животът, като Царица Майка, започна да снася болка и страдания за него.
Сега бе сам. Напълно сам. Сам в нощта, в огромната стая.
Стана и отиде в гаража. Натисна дистанционното. Вратата с траколене се отвори.
Качи се в колата и потегли... По големия път... По нощното шосе, на изток. Там, където изгряваше слънцето.
Караше с двеста, а в главата му, като на повредена плоча се повтаряше песента "Детство мое".
Слънцето се показа над хоризонта. Беше спрял на една дюна. Усещаше мириса на водорасли, чуваше крясъците на чайките и вълните.
Тръгна по пясъка и заплака.
Вятърът отнасяше сълзите му.
Заплака, защото...
Защото истинските мъже плачат!!!
Плачат, когато са Сами...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
