– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара да се усмихне, а после се отдръпна настрани, за да ги пусне да влязат в тясното преддверие. Сам практически скочи, за да мине пред нея, а после просто спря и не помръдна повече.
– Какво правиш? – попита го раздразнено и го бутна по гърба не толкова защото хранеше някакви илюзии, че може да го отмести, колкото за да му припомни, че все още е там.
– Безопасно е. – каза й, след още няколко секунди, след което се дръпна, колкото да й позволи да влезе: – Стой до мен.
Тя го изгледа, сякаш си е загубил ума.
– Да не мислиш, че ще започнат да ме замерят със скалпели?
– Има и триони. – изтъкна й и повтори: – Не се отделяй.
И по-лошото? Беше абсолютно сериозен. Елизабет побърза да извърне глава, за да ...