Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и той ги следваше незнаен брой пъти почти всяка нощ от тогава. Лек вятър накара стражът да потрепери и той се загърна малко по-добре в палтото си. Вместо да откачи фенера и да продължи към следващата стена, стражът се протегна и започна да опипва джобове си. Беше време за почивка. След няколко секунди търсене той най-после извади малка кутия със смачкани цигари. Повечето му колеги предпочитаха да смъркат енфие, но той намираше пушенето за много по-приятно и дори от време на време се чудеше защо прахосват така тютюна. Стражът драсна клечка кибрит с треперещи пръсти и запали цигарата си. Засмука жадно малкия папирус и напрежението го напусна почти веднага. Стражът се подпря доволно на перваза и ...