18+

Лизи го придърпа към себе си, изведнъж нетърпелива да почувства горещата му кожа върху своята отново. Простена, когато устните му започнаха да обсипват шията й с цeлувки. Сам изръмжа и нежно я захапа, сякаш маркирайки я като своя. Елизабет зарови пръсти в косата му и наклони главата си настрани, за да му предостави по-лесен достъп, губейки се в усещането за него. Ароматът на нощ и дъжд се засилваше, ставаше все по-остър, обгръщаше я цялата. Тя, напълно безпомощна да му устои, без дори да осъзнава какво точно прави, се извиваше към него, прокарваше длани по гърба и раменете му, притискаше го към себе си, докато той с целувки заслиза надолу покрай ключиците й, между гърдите й. Лизи извика задавено, когато устните му най-накрая се сключиха около едно от връхчетата и топлият му език започна да описва кръгове около него. И тогава ръката му се спусна надолу и намери онова място между бедрата й.
Дъхът заседна в гърлото й, а после излезе като стон.
– Сам…
Той не спираше да я докосва, да я целува, да я обича. Елизабет въобще не бе подготвена, но изведнъж устните му, пръстите му, тежестта и силата на тялото му върху нейното се оказаха твърде много. Вълната я помете без никакво предупреждение и я отнесе от леглото, от стаята, от света. Лизи отметна глава назад и от устните й се откъсна безгласен вик, докато ръцете й се бяха вкопчили в рамената му.
Преди дори да успее да се опомни отново, без да й даде секунда почивка, Сам вече слизаше надолу по корема й. Галеше, целуваше, ближеше, хапеше, а тялото й откликваше с ненаситен глад, сякаш току-що не бе изпитало удоволствие. Ръцете му се плъзгаха по краката й. Устните му ги последваха. Целуваше външната страна на бедрата й, а после, когато внимателно ги разтвори – и вътрешната. Не бързаше изобщо. Опитваше се да е бавен и нежен, само че желанието й да го почувства я караше да го възприема като мъчение.
– Моля те. – промълви.
Сам застина. Погледите им се срещнаха и напрежението във всепоглъщащата тъмнина на неговите очи я накара да осъзнае точно колко се контролира. Без да го иска, тя се надигна към него, а като осъзна какво е направила, я заля срам. Понечи да се отдръпне и да стисне краката си, но Сам изръмжа, сграбчи таза й и го повдигна. Когато езикът му проследи всеки чувствителен сантиметър от нея и накрая потъна в нея, Елизабет запуши устата си с ръка, за да заглуши вика си. Сам стремглаво я понесе нагоре, помогна й да прескочи ръба. А после отново. И отново.
Елизабет едва успяваше да си поеме дъх и нямаше представа какво й се бе случило, но когато устните му се впиха в нейните, ръката му приглади косата й назад и топлината му я обгърна, тя бе готова отново. Ръцете й се плъзнаха по гърба и кръста му и тя изсумтя недоволно, когато стигнаха до ръба на панталона му. Не искаше прегради. Искаше да го почувства. Трескаво и непохватно разкопча колана и копчетата. Избута панталона му надолу и го усети горещ върху корема си. Обхвана го с ръка, а Сам застина със стон, подпрян на ръцете си над нея, затворил очи от удоволствие, когато тя се раздвижи. Само да го наблюдава предизвика онова приятно присвиване ниско долу. Знаеше какво е да го поеме в устата си. Знаеше как всеки мускул в тялото му се напряга, как дъхът му излиза накъсан. Как пръстите му се свиваха в косата й и как, накрая, губеше контрол над себе си започваше да тласка в устата й. Сега си представяше същата тази пълнота, същите тези тласъци, но в нея. Дълбоко. Потръпна и прехапа устна.
И тогава той отвори очи и нещо първично и гладно се взря в нея от дълбините им. Но Сам го задържа под контрол. Нежно отдръпна ръката й, целуна дланта й, а накрая и устните й. Целувката беше дълбока, чувствена и за пореден път заличи всичко от ума й. Елизабет нямаше представа колко време продължи – времето бе нещо несъществено, когато я докосваше, но тогава изведнъж го усети. Твърдостта му опари мястото, което бе целувал между бедрата й и просто така всичко се върна на фокус. Мекото легло под нея, нежната светлина на свещите, която играеше по мускулите му, ароматът му, смесен с този на цветята и плодовете. И онова, което щеше да се случи.
Елизабет се скова. Не можеше да разбере защо, след като Боговете й бяха свидетели, че го искаше, но внезапно, колкото и да се опитваше, просто не можа отново да се остави да потъне в пелената от удоволствие и желание.
– Лизи? – дрезгавият глас на Сам я накара да го погледне и да осъзнае, че и той е замръзнал над нея, наблюдавайки я напрегнато: – Добре ли си?
– Аз… – преглътна. – Да.
Бръчката веднага проряза челото му и Сам се отдръпна леко от нея.
– Искаш ли да спрем, амара? – попита я внимателно.
– Не. – Лизи поклати глава, без да се замисля. Притегли го обратно към себе си. – Не спирай.
Сам се поколеба.
– Нищо не е задължително, амара. – прошепна й и нежно погали скулата й: – Не трябва да правим нищо, което не искаш.
– Знам.
Наистина го знаеше – ако го помолеше да спре, той щеше да го стори на мига. И въпреки това да го чуе накара мускулите й бавно да се отпуснат.
– Знам. – промълви отново и положи длан на бузата му. – Искам го. Искам теб, Сам.
Думите й изгониха напрежението от рамената му. Извикаха и онази искрица изненада, която се появяваше всеки път, когато му кажеше, че го обича. Сам се усмихна леко и отново я целуна, но този път целувката нямаше нищо общо с нежните докосвания от преди малко. Този път й показваше с нея точно колко я желае. Беше жадна за нея и изискваше всичко. Пълно отдаване.
– Всичко ще е наред, Лизи. – чу го да й обещава, като в същото време ръката му се плъзна по тялото й, разпалвайки отново пожарът в нея.
Елизабет се остави да потъне отново в безвремието на милувките му с тих стон. Когато отново го усети, този път не трепна. Този път наистина бе готова.
Лек тласък, последван от натиск, който постепенно се усилваше до болка с всяко движение на Сам. Той не спираше да я целува и гали през цялото време. И после изведнъж, с едно рязко движение, той беше в нея. Гърлен стон се откъсна от гърдите му и той замря върху нея за миг. Дъхът й секна не толкова от болката, а от усещането за него. От усещането за онова, което току-що се бе случило между тях.
Погледът й срещна неговият търсещ. Отново се тревожеше, че я е наранил.
Тя плъзна ръце по раменете му, карайки го да потръпне, и го придърпа към себе си, целувайки го дълбоко.
Бяха свързани.

Сам не смееше да мръдне. Стореше ли го, никога нямаше да спре. А трябваше да чака. Трябваше да й даде време да свикне с него.
Но, нечистите да го вземат, гледката под него го влудяваше. Свещите трептяха и огряваха с меката си светлина красивата руменина, която я покриваше. Косите й бяха разпилени, устните й – подканящо розови и подпухнали. Елизабет дори не знаеше колко неустоима е за него. Нямаше си най-бегла идея какво му се искаше да й направи всеки път, когато докоснеше нежната й кожа. А сега? Когато бе между бедрата й? Когато погледът й свенливо и с почуда се плъзна надолу и се спря там, където бяха свързани? Когато прехапа тази сочна долна устна?
Сам изръмжа тихо. Всичко в него крещеше да започне да се движи диво, да тласка в нея, докато и двамата забравят всичко. Но тогава Лизи потрепери. От вълнение или от болка, Сам не знаеше, но отново я покри с тялото си. Прегърна я внимателно. Погали бузата й. Целуна я толкова нежно, на колкото бе способен с момента. И се помъчи да не мисли колко тясна и гореща е около него.
През годините беше лягал с много жени, а и с няколко мъже, но нищо не можеше да се сравни с усещането, което изпита в мига, в който я направи своя. Но не беше само физическото удоволствие, даде си сметка, докато чакаше регенерацията й да се справи с болката. За първи път беше и емоционално. Значеше нещо. Значеше всичко. Беше гордост, задоволство, блаженство и страх, смесени в едно. Елизабет беше негова. Беше избрала него за нещо, което цял живот бе учена, че трябва да пази до мига, в който ще бъде омъжена. Бе захвърлила всички задръжки заради него. А сега стоеше притихнала под него и очите й блестяха от непролятите сълзи.
Сам знаеше, че това щеше да я нарани. Знаеше и че нямаше друг начин, но мразеше, че той е причината за това. Лизи беше понесла достатъчно болка от него. Не искаше да добавя и грам повече, дори и такава. Дори и желана.
– Съжалявам, амара. Всичко ще бъде наред. – каза й дрезгаво и обсипа лицето й с целувки: – Скоро ще свърши.
– Добре съм, Сам. – каза му, а устните й се извиха закачливо нагоре. – Пък и съм чувала, че не е хубаво, ако свършва прекалено бързо.
Сам определено не смяташе да й признава колко малко му оставаше. Просто да стои така, когато цялото му тяло крещеше да престане с това проклето мъчение, бе истинско изпитание за волята му. Но се радваше, че Лизи го приема толкова спокойно. И не плаче. Не знаеше какво щеше да направи, ако се беше разплакала.
– Сега е хубаво. – каза й дрезгаво и отново я целуна, преди да й обещае. – Но после ще ти покажа защо трябва да е много дълго.
Той отдели още няколко минути само да я целува и гали, докато не усети, че тялото й вече не е чак толкова напрегнато. Можеше да изчака само толкова, преди и последната капка от волята му да се изпари. Тогава впи устни в нейните й се раздвижи. Най-накрая. Удоволствието го заслепи. Всичко около него изчезна. Остана само тя. Неговата Елизабет, нежната му амара. Прегръщаше го здраво, дъхът й секваше за секунда всеки път, когато Сам потънеше в горещината й. И въпреки това, въпреки болката, отвръщаше на целувките му с плам. Малкият й език го подлудяваше. Начинът, по който повдигаше ханша си, за да го посрещне, макар и съвсем леко и плахо, караше кръвта му да кипи.
Тя бе всичко. Всичко, за което дори не знаеше, че може да мечтае. Всичко, което никога не си бе позволил да желае. Всичко, което не заслужаваше. И въпреки това тя бе тук. Бе го избрала. Бе негова. Само негова.
Мислеше да й каже, че я обича. Не бе сигурен, че успя. Усещането да бъде в нея бе толкова интензивно, така силно, че само след малко Сам достигна края. От гърлото му се изтръгна гърлен стон, който премина в задавено ръмжене, когато тя засмука нежно врата му и се стегна дори повече около него, сякаш инстинктивно усещайки колко много му харесва. Беше мечтал за това от толкова отдавна. Беше си го представял и беше живял с фантазията, но нищо, нищо от това, което си беше мислел, нямаше общо с действителността. Освобождаването го помете, оставяйки го без тяло и без съзнание. Мислите му се разхвърчаха на хиляди парчета и в този миг Сам беше едновременно загубен и цял.
Не беше разбрал кога се е отпуснал върху нея, но когато успя да събере достатъчно сили, се надигна и се претърколи настрани, взимайки Лизи със себе си. Притисна я към гърдите си. Никога нямаше да я пусне. Тя беше негова и той беше неин.
– Добре ли си, амара? – попита я задъхано.
Тя не отвърна веднага и притеснението го прободе. Дали не е бил прекалено груб или нетърпелив? Дали не я беше наранил дори повече, отколкото предполагаше? Дали не се бе загубил съвсем накрая? Погледът му започна трескаво да обхожда лицето й в търсене и на най-малкия намек, че Лизи иска да се махне от него.
Но тя само се сгуши в него и кимна, отново срамежлива.
– Да.
Ако тя се беше отдръпнала, Сам сигурно щеше да си загуби акъла, но сега само я притисна с облекчение към гърдите си. За миг се изкуши да остави малка част от същността си да излезе от тялото, за да използва обонянието си и да научи какво се върти в главата й, но не искаше да й припомня какво е. Не точно сега. Щеше да му се наложи да разчита на нормалните си човешки сетива, с които не се оправяше особено блестящо. Целуна я нежно по косата и промърмори до ухото й:
– Всичко е наред, амара. – и започна нежно да гали гърба й: – Следващият път няма да боли. Обещавам.
– Не болеше чак толкова. – прошепна Лизи. – Пък и… Пък и на мен ми хареса. Да бъда с теб.
Сам усети как усмивката се появява на лицето му. Елизабет дори не знаеше колко много значат думите й за него. Те и фактът, че продължаваше срамежливо да се притиска към него. Внезапно му се прииска да бе направил повече за нея днес. Да я бе завел в някоя красива градина вместо да й бе подарил цветя. Да бе направил резервация в изискан ресторант вместо да бе донесъл някаква малка торта. Да бяха отседнали в някой от скъпите хотели в централната част на Хайрани, до чиито удобства само благородниците имаха достъп. Ако обстоятелствата бяха различни, щеше да го направи. Щеше да й покаже всяко място от споделените им сънища, което бе извикало усмивка на лицето й. Но обстоятелствата не бяха различни и точно заради това, заради доверието й в него, заради начинът, по който се бе сгушила в гърдите му и криеше руменината си, му се прииска да можеше да я отведе някъде далеч, където да бъдат само двамата. Да я закриля от всичко и всеки. И в името на Боговете, Луната или който и да бе отговорен за този проклет свят, щеше да го направи. Щеше да я пази с цената на живота си.
– Обичам те, амара. – прошепна й дрезгаво: – Много.
При това Елизабет най-накрая спря да крие лицето си в гърдите му и го погледна. Устните й, подпухнали от целувките му, се извиха в щастлива усмивка.
– И аз те обичам, Сам. Много.
Сам не можа, а и не искаше да устои на изкушението и я целуна. Никога нямаше да му омръзне да го прави. Усмихна се леко. А тя се тревожеше, че „винаги“ е твърде дълго време.
– Има още изненади за теб. – каза й загадъчно след малко. – Вино, храна, шоколад.
– Освен онези, които извади от гардероба? – изгледа го весело тя, натъртвайки на последната дума.
– Напъхал съм доста неща там. – призна й.
Изведнъж съмнението, че може би не е добра идея да й казва за всичко, който се намира вътре, се позасили. Само че Елизабет разчиташе неговите мисли по-добре, отколкото той нейните – и това, когато обонянието й не бе така остро, колкото в момента.
– Какви неща, Сам? – попита го внимателно, надигайки се на лакът.
– Разни?
Тя присви очи заплашително.
– Какво си направил?
– Нищо. – побърза да отрече. Лизи се намръщи насреща му и той въздъхна примирено: – Има и един фантом. В случай, че имаш нужда.
– В случай, че имам нужда? – повтори невярващо. И ядосано. – Какво си си мислил, че ще се случи днес? Касапница?
– Не. – поклати глава Сам и прибра един кичур зад ухото й. Последното, което искаше, бе да я разстройва, нечистите да го вземат. – Не исках да те боли, амара. Не искам никога да те боли.
Елизабет му се намръщи още по-раздразнено.
– Не прави така.
– Как? – изгледа я объркано Сам. Какво беше объркал пък сега?
– Така! – размаха ръка към него. – Опитвам се да съм ти ядосана – и с право! Само ти ще складираш фантом в проклетия гардероб и после ще… – лицето й се зачерви, което явно само я изнерви още повече, защото го сръчка с пръст в гърдите и избуча: – Така че престани да изглеждаш толкова нещастен и да казваш мили неща, когато искам да съм ти ядосана!
Сам я изгледа дори още по-объркано.
– Значи си ми ядосана, защото не си ми ядосана?
Очите й се разшириха, преди отново да се свият недоволно, а цвета на лицето й да се доближи съвсем до онзи на маковете в букета на масата.
– Не!
Явно беше познал, но му хареса как страните й се обагриха и тя сведе свенливо поглед за миг към ръцете си. И може би не трябваше да я дразни повече, но наистина искаше да чуе какво ще измисли.
– Тогава? – попита я по-смело Сам.
Елизабет помълча и накрая обяви:
– Ядосана съм ти, защото не играеш честно!
– Как? – попита я, но в следващия миг Лизи се извъртя и понечи да стане. Сам не се бе съгласявал с нищо подобно, така че се пресегна и я издърпа обратно до себе си. – Къде тръгна сега?
– Да си ям тортата! – обяви войнствено и го цапна през ръцете. – Пусни!
Той почти я бе освободил, когато осъзна нещо. Лизи не му беше сърдита. Всъщност даже й оставаше съвсем малко да не се разсмее. И Сам нямаше никакво намерение да остави тази възможност да го подмине.
– Не! Тортата е зла и иска да те вземе от мен. – заяви й и я дръпна обратно до него на леглото: – Казвам ти, не искаш да ядеш торта, амара. Искаш всъщност да си лежиш с мен и да си говорим.
Лизи застина, прехапала устни и гледайки го невярващо няколко мига, след което просто не издържа и прихна.
– Тортата е зла? Сериозно?
– Най-злата торта сред всички! – Сам нямаше никакво обяснение как успя да задържи сериозното си изражение, когато искаше да се ухили глупашки насреща й. Смехът й беше най-прекрасното нещо, което някога щеше да чуе през живота си. Точно заради това и продължи: – Иска те само за себе си, затова няма да те дам!
– Не искаш ли и ти същото? Значи и ти си също толкова зъл. – ухили му се Елизабет и пак се опита да се надигне. – Може би ще е добре да се спася, докато още имам шанс…
– За нас е късно, амара. – каза й и отново я натисна надолу: – С теб сме обречени един на друг! Но поне няма да те деля с тортата. Ще си само и единствено моя! – обяви Сам, сграбчи я и й залепи една звучна целувка. – Искаш ли?
– Да съм обречена? – с видимо усилие Елизабет си наложи да спре да се кикоти и дори да изглежда разтревожена. – Не знам… Звучиш като някакво проклятие.
– Ще те глезя и ще имаш всичко. – обеща й съвсем сериозно Сам, въпреки че се усмихна насреща й. – Може дори да задържим и Чарли. Какво ще кажеш?
– Всичко освен злата торта? – подсмихна се тя.
– Тя ще е заключена в най-сигурната и далече от теб стая. – отсече категорично, преди да се наведе и да си открадне още една целувка: – Ще се погрижа никога да не се срещате. Дори и на сън.
Елизабет се намуси и погледна с копнеж към тортата.
– Това просто е жестоко. – измърмори нещастно. – Да ни разделяш така, когато тъкмо се открихме.
Да го погледне с големите си сини очи и да нацупи леко устни, дори и на шега. Само толкова трябваше да стори Лизи и в Сам се зароди непреодолимото желание не само да й даде тортата, ами и да намери още няколко, за да има избор.
Беше загазил.
– Добре. – каза примирено и я пусна: – Можеш да вървиш при нея.
Елизабет изглеждаше изненадана за момент, след което се усмихна, целуна го и се надигна, дърпайки завивката. Благородството и великодушието на Сам обаче си имаше своите граници, така че не й я даде. Лизи го изгледа през рамо.
– Наистина ли ще ме накараш да се разхождам гола из стаята?
– Да. – изръмжа доволно, а погледа му гладно се плъзна по нея. – Давай.
Тя му се намръщи, а после се огледа по земята и се пресегна. Изгледа го победоносно и започна да си облича ризата му, но Сам я дръпна от ръцете й, смачка я на топка и я завря зад себе си.
– Хей! – Лизи го цапна по рамото възмутено.
– Казах ти, тази нощ дрехите са забранени. – информира я с нагла усмивка Сам
Тя изглеждаше така, сякаш сериозно обмисля дали да не го удари отново, но тогава изсумтя, изправи се вдървено и измарширува до масата. Сам плъзна поглед по нея, спирайки се за миг на извивката на дупето й и потискайки желанието си да стане и да го плесне. Беше съвършено, закръглено точно колкото трябва. Сам се полюбува още малко на двете полюшвания на ханша й, преди погледа му да се плъзне по-надолу и да попадне на тъничката струйка кръв по едното й бедро.
Изненада се от силата на собственическото чувство, което изведнъж се надигна в него. И преди я желаеше и ревнуваше, и искаше да я пази и скрие от очите на всички други мъже, но тези няколко алени капки по бялата й кожа засилиха всичко това стократно.
Но само за момент. Само колкото да си спомни, че това не бе само доказателство, че тя му се бе отдала, но й че я бе наранил отново.
И просто така желанието да я грабне и да усети отново колко влажна и гореща е около него се замени от това да я прегърне и приласкае, да я целува и някак да отнеме болката й. Да й даде още една част от себе си. Само че му трябваше единствено да си спомни реакцията й, като научи за фантома, за да си даде сметка, че подобно предложение нямаше да се приеме добре. Може би този път той щеше да бъде натикан в гардероба, а гардеробът – избутан на земята под прозореца й. Щеше да му се наложи да изчака регенерацията й да си свърши работата. Едва ли щеше да отнеме повече от час.
Лизи грабна малката торта и се обърна отново към него, а той се постара да не й показва мислите си.
– Сега ли ще я ядеш?
– Да. – заяви.
Гушнала цялата торта, тя се върна в леглото. Скръсти крака, остави я в скута си и с вилицата си отчупи голямо парче, което побърза да изяде.
– Ако слушаш, мога да ти дам да опиташ някой плод. – каза му.
– Добре.
Едва се беше съгласил и част от крема падна върху крака на Лизи. Тя остави вилицата и преди Сам да е решил какво да прави, забърса сладкиша с пръст и го лапна, примижавайки леко от задоволство. Той усети присвиване в слабините, което му подсказваше, че този час може и да е по-дълъг, отколкото е предполагал. Съмненията му се потвърдиха, когато след малко второ парче от крема падна върху ключицата й. Тя избърса й него, но когато за трети път се изцапа, Сам хвана ръката й и изръмжа ниско.
– Аз. – и с език проследи долчинката между гърдите й, преди да се насочи към изцапаната. Направи няколко кръгчета около парчето торта, след което го облиза, а накрая я и захапа леко, преди да обяви: – Чиста си.
Елизабет го гледаше смаяно с леко разтворени устни, които сега облиза.
– Мислех, че не харесваш сладки неща. – каза му леко пресипнало.
– Започвам да виждам потенциалът им. – уведоми я, а тя продължаваше да го гледа все така смаяно. И със зараждащо се наново желание. Точно това накара Сам да я подкани: – Защо не продължиш с тортата, амара?
Елизабет погледна към сладкиша, сякаш за пръв път го виждаше или напълно бе забравила за съществуването му.
– Добре. – каза му след малко.
Остави вилицата и с пръст загреба малко от крема. Погледна към Сам и след кратко колебание изцапа устните му с него. Смущението се прокрадна в красивите й черти, но това не й попречи да се приведе и бавно и методично да започне да го почиства със своите. Накрая засмука леко долната му устна и се отдръпна, облизвайки остатъка от крема от показалеца си.
– Така няма да изядеш още много торта, амара. – изръмжа й дрезгаво Сам. Не можеше да откъсне очи от устните й и розовият й език, който бавно се завъртя около показалеца й. Точно както се въртеше и около него, когато го подлудяваше с устата си.
– Няма проблем. – каза му пресипнало Лизи. Загреба още малко от крема и този път изцапа шията си. – Мислех да я споделя с теб.
Сам изръмжа. Зарови пръсти в косата й и наклони главата й назад. Прокара устни по мястото, където вената й подскачаше диво. Захапа нежно меката й кожа. Чак тогава облиза крема. Когато засмука леко, Елизабет простена.
След това Лизи отново се прояви като ужасно непохватна и изцапа деколтето си. Дори изпусна парченце върху гърдите си, докато го гледаше съвсем невинно и в същото време в погледа й гореше предизвикателство и нетърпение, чиста страст, които го побъркваха. И докато той послушно облизваше и хапеше местата, където тя беше „изпуснала“ тортата, през главата му успя да се завърти идеята, че тази нощ нямаше да има много спане и определено този един час, който си беше обещал да им даде, нямаше да се случи. Само че някак не можеше да се насили да съжалява за това.