Сам и Елизабет останаха в дома му до късния следобед на следващия ден. Все едно напуснаха защитен мехур и действителността ги връхлетя с пълна сила. С всяка крачка, която ги приближаваше към храма, и двамата ставаха все по-мълчаливи и вглъбени. Сам не знаеше какво се върти в главата на Лизи, но имаше много ясна идея за своята, а чувствата му бяха раздвоени. Едновременно се радваше, че тя е добре, а от нараняванията й бяха останали основно синини и дребни ожулвания, а от друга страна се обвиняваше, че не е бил там да помогне. Все пак той беше капитанът на охраната, а в единствената вечер, в която беше потрябвал, него го нямаше. Не осъзнаваше точно колко неприятно е това усещане, докато не пристигнаха в храма.
В централната зала обикновено бе пълно с жрици и хора, дошли да напълнят вода от някой от фонтаните, но днес бе безлюдно. Стъпките им ехтяха из голямото помещение, докато изкачваха стълбите към кабинета на Главната жрица. Иснани поиска да говори с Лизи на саме. На Сам не му се нрав ...