Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и директно отбегнат всяка заложена клопка. Казра бе казал, че действало много деморализиращо. Злата му усмивка подсказа на Лизи, че искрено се надява акантусите да са намислили нещо, само че когато се върна, научиха, че поне засега страшниците възнамеряват да са честни. Сам не бе съвсем склонен да го повярва и започна щателно да проверява спомените на фрагмента.
– Още колко ще се моткаш? – изпуфтя Чарли.
– Тръгваме. – обяви му Сам.
– Не, не тръгваме. – спря го Елизабет. – Знаеш, че чакаме Хирса.
– Забравям маловажните неща, шейа. – изгледа я криво той. – Хирса може да ни намери, като дойде. Хайде.
Елизабет скръсти ръце на гърдите си и не помръдна.
– Толкова е маловажен, че без него няма да успеем д ...