Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни от най-евтините за направа кораби. Бяха предпочитани от тъкмо прохождащите корабни и търговски компании, за да избегнат високите такси, базирани на големината на главната палуба, които някои кралства и два-три острова в Рива налагаха за преминаването през протоците им. Платната на трите високи мачти сега все още бяха прибрани, но пуснеха ли се, Елизабет знаеше, че ще помогнат на кораба да развие доста добра скорост. Но не колкото някоя шхуна например. Или пиратството не плащаше толкова добре, или МакГилиан приемаше съвсем сериозно преструвката си, че е търговец.
– Товарът прибран ли е? – попита капитанът на висок глас щуращите се моряци.
– Да, капитане! – отвърнаха няколко от тях.
Лизи присв ...