Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух.
Какво, в името на Боговете, се случваше? Другите страшници ли бяха дошли? При тях ли я водеше? Но преди дори да е имала време да се уплаши от тази мисъл, Лизи си даде сметка, че нямаше как да е това. Акантусите никога не биха провъзгласили пристигането си по този начин. Щяха да дойдат тихо и пак така да си тръгнат. Този звук… Елизабет се вгледа в наизлезлите хора. Повечето бяха рошави и облечени в дрехите си за сън, но нито един от тях не изглеждаше сънен. Приказваха помежду си оживено и с доза страх. Този звук не означаваше нищо добро, а Финиан я водеше точно към източника му.
– Нечисти ли са? – попита го напрегнато Лизи. Когато той отново просто я игнорира, тя вдигна поглед към гарвана, к ...