Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабет бе сама. Трябваше някак да защити и двете сама. Погледът й захвърча по пода в трескаво търсене на някакво оръжие. Очите й се спряха на един сребърен нож на крачка в страни. Девойката вдигна лице към демона, претегляйки шансовете си да стигне до него, преди чудовището да докопа нея или майка й. Не бяха особено големи, но ако не го стореше, така или иначе щяха да умрат.
Сърцето й щеше да се пръсне. Потта се стичаше в очите й и щипеше и Лизи повдигна ръка, за да я избърше. Мората следеше всяко нейно движение. Очите й нямаха склери. Целите бяха черни като разлято мастило. Всеки път, когато премигаше, тънка полупрозрачна ципа се плъзгаше странично по окото, миг преди и самия клепач да се спусне ...