- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си се втренчил в тавана? Май си още сънен, а аз бърборя, бърборя... Ехо, има ли живот на тази планета?! - погъделичка с устни ухото му. Той не реагира.
- Ама много си особен тази сутрин! Добре де, знам, че снощи се държах ужасно! И сега... заради онзи русия здравеняк се мусиш, нали?
- Не.
- Ти го видя, абсолютен ръб! Просто бяхме пийнали малко повече, потанцувахме... е, да, той... вярно, беше доста невъздържан. Ама той кой не беше... Ти например не се ли сваляше с онази русата мацка с убийствения маникюр, дето цяла вечер те зяпаше?
- Не. Не се свалях.
- Охххх! Ама честно ти казвам, това просто не може да е моята глава, боли като за последно! Котенце, ще направиш ли по едно зверски силно кафе?! ...