Oct 29, 2019, 9:25 AM

 Неочакван завой 12част 

  Prose » Narratives
507 0 3
Multi-part work « to contents
3 мин reading

      Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летището. Хората заслизаха, а аз не бързах. Мотаех се и бавно се придвижих към изхода. Ел Ей беше огрян от слънце. Лятото беше в разгара си.
       Взех едно такси и се отправих към дома. Трябваше да се наспя и почина, а после ще му мисля. Напазарувах храна от магазинчето в края на улицата, сокове, плодове и се тръшнах в леглото. Потънах  в сън. Събуди ме телефонът. Мелодията се лееше досадно от апарата, ту спираше, ту започваше на ново. Отворих очи. Идваше ми да го тръшна в стената, този неспиращ  да бръмчи телефон. Почаках да спре и да спя. Исках само сън, но уви. Грабнах го и щях да излая нещо не много прилично, но видях, че е Хари.
          - Ей, Стив, къде си човече? Прибра ли се в града?
          - Да. Спя. Какво си се разбрънкал?
           - Трябва да се видим. Остави спането. Важно е.
       Почудих се какво да правя, но вече се бях събудил, така че му казах:
                - Ок. До половин час съм при тебе. Мога ли да остана няколко дни, че имам проблеми с квартирата?
               -бДа. Колкото искаш. Едната стая е свободна.
       Дръпнах му една лъжа, ама какво да се прави. Ще се покрия, докато разследват смъртта на Мойра. Не ми е до полицаи сега.
 Грабнах една пътна чанта и метнах дрехите си вътре. Взех и нещата, дето ги пазарувах, за да не се развалят. Излязох  на улицата и подкарах трошката към Хари. Из главата ми бръмчаха сто оси. Кой уби Мойра? Защо са я премахнали? Настъпила е на криво май… нечии други интереси. Дали това има връзка с мъжът, който ще носи диаманта за три милиона долара? И как се прецаках с пътуването…Мойра е мъртва, а аз ще си взема двайсетте хиляди на куково лято.

                  И да се ядосвам, няма да променя нещата… така, че спокойно Стиви…
          Хари ми отвори вратата умислен и мълчалив. Беше изчезнала някогашната му усмивка и закачливост. 
            - Привет. Умирам от глад. Дай на хапнем първо – казах аз и 
          тръшнах чантата на земята.
        Отворих пакетите с храна. Направихме си сандвичи, хапнахме бързо.
            - Слушай Стив, подслушвах Мойра няколко дни преди да я пречукат... Тази вечер в 22 ч. пристига на летището Алфредо Виас. Ще носи диаманта. Ще го чакат с кола  две горили. Нашата работа е да го спипаме преди да го поемат горилите. Или да тръгнем след тях.
           - Хари, ти как си представяш тази фантазия? Не сме бандити, как да ги нападнем? Ще ни избият …
           - Разбрах от бръмбарите в къщата кои са горилите, каква кола карат. Успях да се промъкна и да залепя под колата им  проследяващо устройство. Ето виж. Сега са спрели на 28 улица пред Макдоналдс. Гладни са. Успях да разбера къде ходят. Наели са  една ферма, на стотина километра от тук. Заобиколена  е от гора и пасбища. Няма жив човек наоколо. Разходих се до там. Дебнах ги. Като излязоха се вмъкнах вътре. Извадих предвидливо шперцове от един ключар. Надникнах из къщата. Ако се запътят натам с гостенина е лесна работа. Ще ги изненадаме.
                 Погледнах екрана на джаджата и наистина се виждаше една точка, как е спряла на 28 улица. Светеща малка точица. После взе да се движи.
           Хари засия. Ухили се и ми намигна.
           После отвори шкафа и изкара два глока. 9-милиметрови. Почистени и смазани. Лъщящи. После ми подаде единия. 
                 -  Влизаш ли в играта Стив? Три милиона долара. По един и половина за всеки?
        Аз държах в ръка студеното оръжие и бях онемял. Тежеше ми като воденичен камък на шията. Не можех да кажа нищо. Парите си ги биваха, но рискът си е риск.
            - Хайде, Стив. Те са утайки. Не ги мисли. Няколко гадини по-малко… светът няма да се затрие без тях… Ще ги проследим.
           Кимнах. Подадох ръка и Хари я стисна. Вече бях в играта. 
           Нямаше връщане назад…

 

               /Следва/…
 

» next part...

© Tаня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искат бързи пари. Има си рискове, няма как .
  • Дълбоко в калта...засега. А после?!? От една примка на друга. Ей, парите те карат да си слагаш сам острието на гърлото...
  • Надявам се да е така
Random works
: ??:??