/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръце по бузките за червенина,...в 9.00 часа почуках тихичко на вратата на госпожата...
- Даа, отключено е... влизай - чух гласът й
- Госпожо за разходката...дано не ви разбудих в този ранен час ,.. Добро утро ..- казах неуверено
Влезнах навътре през коридорчето в стаята,.. беше седнала на леглото като за някой ритуал полуоблечена, полуразгърдена в белия хотелски халат ...
- О, госпожо,.. извинявайте,.. помислих че,.. да ви изчакам навън..- смотулевих - Нали ви обещах за разходката...подранил съм сигурно...
- Не, не ,.. заповядай, тъкмо щях да си взема душ,.. като , че ли не можах да спя,.. тук е така призрачно тихо, даже и плашещо... по едно време ми стана и хладничко.... - промърмори тя и се прекатури по голямото легло...
Полите на халата й се разтвориха още повече и белите й голи бедра лъснаха до свивката..
- Ето, за няколко минути и съм готова..
Халатът се свлече в краката й,... отдолу беше без бельо,.. чисто гола...
Преглътнах мъчително...
Тя мина сякаш тържествуващо гола покрай мен,.. ухаеше на скъп парфюм и на похот...
Поспря се пред мен, сякаш премисляше нещо,..погледнах голото й тяло,.. бяло като мляко ,,.. изпъната бяла кожа,..., добре поддържано тяло,.. с леко коремче..и вече отпуснати , уморени от живота гърди,.. по шията й имаше едва забележими издайнически бръчки...ухаеше на приятна топлина...
Продължи към банята на пръсти по мекия мокет,.. погледнах я отзад,... гърбът и изправен като на някоя статуя на Микеланжело,... дупето й изглеждаше стегнато на пръв поглед , но се поклащаше меко и леко провиснало,... бедрата й добре изглеждащи .. дали фитнеса и масажите са оформили така тялото й , или е изглеждала така и на младини...
Чу се шум на вода от душа...
Стоях още така в недоумение , като тряснат с мокър парцал,. бях като блокиран...
Мама даже в къщи не ходеше по долно бельо пред мен, даже и като бях дете,.. , виждах я само поразголена в бански костюм , когато ходим заедно на море , да припка след мен едно време , а после и след моите деца....и мама има страхотно тяло , е може би по-грубичко, моделирано не от фитнес и масажи, а от движението в което протичаше денят й в службата й а после и в къщи, но здраво тяло и винаги с лек тен от слънцето,.. кога намираше време и за това....
А, госпожата гола пред непознат млад мъж,... е, хайде начин на живот,.. пък и защо да се срамуваме от голотата си, .. нали голи сме се родили... зафилолофствах в мислите си...
- Петър,.. извинявай, ще ми подадеш ли халата, че го забравих...
Тя стоеше в средата на банята с лице към вратата, леко разкрачена, сякаш очакваше нещо, капчици вода се стичаха през оформения триъгълник на междукрачието й.. устните й полуотворени като някоя огромна вендуза готова да засмуче плячката си...
Подадох й халата...
- Ще изтинете така , госпожо,...сутрин тук е хладно...
Какво можех да направя,.. да разиграя любовен театър,. да я обладая,.. да пъшкаме и охкаме, уж ни е много приятно цяла сутрин ли ...
- Елате госпожо,.. не стойте боса по плочките....
Наметнах й халата,, прегърнах я над ханша, с другата ръка под свитите й колене и я понесах към леглото,...поставих голото й тяло на леглото,... имах ли това право да се любя с нея...
Загърнах с полите на халата разголените й крака,.. с яката закрих разголените гърди,.. присегнах към одеалото и я завих и с него...
Тя лежеше безмълвна и сякаш все още в очакване с широко отворени очи ...с мърдащи устни .
- Госпожо, извинявайте,.. ще дойда по-късно,... починете си, душът ще ви успокои ..- тръгнах бавно, но решително към вратата без да се обръщам...
Стоях на балкона на моята хотелска стая, замаян и загледан в безкрая,..
Мислех си, за татко, за госпожата,... и тази жена вчера ми разказваше, колко много са се обичали с него ,.. как уж обичта им се е съхранила през времето та до ден днешен, как ...., или е търсила чрез мен оная загубена в миналото тяхна любов,... едва ли ме е изпитвала,.. или е искала и тя просто удовлетворение на половия си нагон,... не получих отговор.
Някакво птиченце весело чуроликаше в клоните на дървото отпред и ме извади от размишленията .
А да, ето там зад тополите вече е Гърция,... в дясно се влива река Тунджа,.. в ляво река Арда, кому ли бяха нужни тези обяснения...
От минарето на някоя джамия се чуваше '' Аллаах акбар ''...'' Аллаах акбар..''
Чувствах се вече като пречистен ....
/ следва продължение /
© Petar stoyanov All rights reserved.