Луди хора навсякъде!

Не винаги знам къде съм. Но съм силно убеден, че това е нормално за един силно отегчен от живота човек. Смятам също, че когато хората искат от теб кисела краставичка, не  е редно да ги пратиш на меден месец в Албания. Някак си неучтиво е. Понякога наистина се чувствам зле, заради бившата си приятелка Беки, която след двугодишна връзка хладнокръвно заяви, че няма как да сме заедно повече. Да, знам, че бях с около трийсетина години по-голям от нея, но като изключим това, всичко в отношенията ни вървеше прекрасно. Бях луд по нея, а това, че не се виждахме всеки ден, ме караше да я искам още повече. Виждате ли, тя прекарваше много от свободното си време в опити за летене, а пък и беше

вегетарианка... Беше много страстна жена или поне така мисля, съдейки по мистериозните черни точки върху огненочервения ù гръб. Предполагам, че ако отношенията ни се бяха задълбочили, щях да разбера това сам, но Беки прецени, че още не е готова за това.

Всъщност съм атеист. Наивно и глупаво е да вярваш, че някъде над теб има брадат старец, който знае, може и управлява всичко. Първо, там горе със сигурност е много студено, а висококачествените якета с гъши пух са много скъпи! Да не говорим за сметките за отопление... Освен това не проумявам как този вече възрастен човек успява да види всичко, случващо се тук на земята, след като не разполага с телескоп. Дори и да има (в което силно се съмнявам) той е бил измислен чак през 1602 година и едва тогава въпросният Господ е слязъл тук, за да си го закупи. Извинете, но все някой трябва да го е видял! Убийте ме, но ако един подозрително изглеждащ човек, с брада, стигаща до корема (което е вече крайно демоде), отиде в чейндж бюро, за да си купи телескоп, или поне бинокъл, от онези театралните, то божествения му произход би бил веднага разкрит, а тълпите от пощурели фенове не биха го оставили на мира.  Така че, аз и моите приятели Юда, Чарлз и Луцифер сме твърдо убедени, че богове не съществуват. Нито тук, нито в Гренландия.

Освен че няма Господ, скоро вече няма да има и елени. Точно затова реших да направя нещо, което да разтърси човешките понятия за изчезващ вид. Реших да създам същество, което да има една-едничка, градираща с времето и пространството дейност. Да изчезва всеки път, когато някой си помисли за него или го повика, спасявайки другите важни за природния баланс видове от изчезване. Не успях да разбера дали опитът ми беше сполучлив, защото животното така и не се появи.

Забелязвам, че в днешно време на хората им е много по-трудно да казват сбогом и затова полудяват. Ето вече на няколко пъти хващам приятелката ми тайно да се вижда с Шопенхауер, което според мен си е чиста лудост. Човекът си има теория, в чиято правота е твърдо убеден, а тя, с невръстните си 15 години, реши, че може да я разбива. Вчера следобед, изключително гордо ми заяви, че ще стане аскет. Когато ù казах, че дори няма идея за какво говори, тя се разсърди жестоко и не възнамеряваше да ми прости, докато не обещах да я заведа в най-новия ресторант за био храна в Манхатън. След вечеря се прибрахме у нас и правихме любов на масата.

Друг мой приятел изпадна в кома, просто защото не искаше да ме вижда никога повече. Силно се надявам да спре да ми се сърди, защото още не ми е върнал двадесет и петте долара, които му дадох назаем за нощна шапчица и автоматична лейка за цветя.