Jan 5, 2021, 2:20 AM  

Невидим двубой 

  Prose » Others
512 6 4
4 min reading
Музиката го отегчаваше до смърт. Едно нескончаемо повторение в ушите му. Сладникави мотиви, от които му се повдигаше. Захарни сополи. Какво ти велико изкуство?! Смехотворни твърдения. Можеше да прости на един Рахманинов, че е написал своята прелюдия в Шарп минор:
https://www.youtube.com/watch?v=UP5lnd0uSOg
или на Цезар Франк за неговата Героична пиеса за орган:
https://www.youtube.com/watch?v=y-Yf93HAARo
но трудно приемаше блудкавата Лунна соната на Бетховен. Тя извикваше у него желанието незабавно да слуша Вагнер:
https://www.youtube.com/watch?v=SRmCEGHt-Qk
Шлагерното мнение, че музиката била най-великото от всички изкуства, го караше да презира целия човешки род за невероятната му духовна нищета. При наличието на Поезията, какво беше жалката музика...? Само едно дрънчене на празни тенекиени кутии, подмятани от вятър, по паважа на времето. Искаше му се едно-единствено нещо - да намери онази върховна форма в поезията, която извиква мистична екзалтация на духа и да я използва като катап ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??