Тиха вечер…
Пуста улица….
Сам човек…
Джакопо!
Художник!
Лепнаха му тоя прякор още, докато учеше.
Оригинален беше!
Лепнаха му го и така си остана. Джакопо!
Рисуваше, пиеше и живееше!
В ателието му винаги имаше хора. И почитатели, и авантаджии, и мъжко, и женско. Едни го боготворяха, други боготворяха онова, което се разливаше в чашите. Клечаха, пиеха и го превъзнасяха.
-Джоки, стига! Не пипай повече!
-Джоки, стига! Гениално! ...