Нормата на ненормалността
И какво искаме, какво се питаме – все по-ясно е: станахме антиподи на себе си. Или поне на предците и миналото ни. Нещата се обърнаха с краката нагоре. Удобна поза за „Камасутра“, но при нея сме в ролята на булката.
Какво да каже човек, когато педалщината стана норма… Това, което само преди десетилетие обявяваха за психоотклонение вече е модерен стил и претенциозна обичайност. Алкохолизмът, простотията, наркотиците, гръмкото и самохвално невежество…
Стигна се до съвсем невероятни неща. Спортът, да речем. Позасмяхме се, когато от американски сериали разбрахме, че децата играят там нещо си… Но – без СЪСТЕЗАТЕЛЕН характер? Да не се учели на лоши неща – гордост от победата и себе си, радост от проявите, очакваната лека надменност над загубилите…
Част от природата, впрочем…
Обаче – оня ден гледам и не вярвам: имало мач между два момичешки ученически отбора в Кънектикът. Едните победили с разгромното 92:4…
Разбира се – победителките радостни, треньорът ликуващ. Свършил отлично работата, за която му плащали…
И им излязло през носа…
След мача момичетата и треньорът им били накарани да се извиняват на разбитите. Задето ги направили на пияни моркови. Не било толерантно така да ги блъскат – както викат селяндурите по нашенско: като маче у дирек!
А самият треньор е временно /засега!/ отстранен от работа с децата.
Учел ги на лоши неща, разбирате ли…
И какво? Край на състезанията, край на залозите, край на обучението за борба и победа?
Всеобщо изперкване…
© Георги Коновски All rights reserved.
