21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Поне – не още... Да не се изсилвам. И да поговоря с него...
- Госпожо Маринова, благодаря за информацията. Ще поговорим с господин Григоров, а вие през това време вижте дали все пак няма да откриете ключа за сладкарницата...
Григоров се понадига:
- Сладкарницата?
- По всяка вероятност, пазачът е убит там. И някой – може би убиецът, е отключил, а после заключил. Само че ключът го няма. И госпожа Маринова се оказва, че няма понятие накъде да е...
- Маринова, не е ли в кутията? – пита Григоров, а аз вътрешно се подсмихвам на наивния опит да отклони темата...
- Вървете, госпожо, вървете... – посочвам като домакин вратата – Ние имаме беседа тук...
Маринова излиза – някак си се изплъзва по змийски пр ...