Oct 16, 2018, 4:49 PM

Някаква справедливост 

  Prose » Narratives
700 2 9
7 min reading
Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги зърне, си спомня или замисля за тях.
През 1990 година поради недостиг на финансови средства просветното министерство закри голям брой селски училища в цялата страна. Между тях попадна и началното училище във Винарово. Поради тази причина младото учителско семейство Праматарови се наложи да започнат работа в Ливада. Двете села бяха съседни и макар на не повече от двадесетина километра, семейството трябваше всяка сутрин да гони автобуса на ТКЗС-то в Ливада, с който извозваха работническия и административен персонал.
Случи се така, че тази сутрин учителите закъсняха и за малко изпуснаха автобуса.
- Видя ли какво се случва след среднощните лудории на една палава учителка?
- Аха, палава значи? А ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлан Тонев All rights reserved.

Random works
: ??:??