И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледнах си часовника и реших, че ако побързам, мога да хвана по- ранния градски автобус и да се прибера с половин час преди обичайното за другите дни. Тръгнах с бързи крачки, дъждът все така проникващо мокреше закъснелите пътници и аз спуснах качулката на якето за да не замъглява очилата ми. Нямах чадър и това ме подканяше да бързам още повече.
Изведнъж десният ми крак се плъзна , изви се в глезена, загубих равновесие и паднах , като се опрях на ръцете и лявото си коляно. Изохках, заболя ме не само глезена, но и коляното, което беше доста остъргано от асфалта. И тогава видях, че две ръце се протегнаха и ме вдигнаха без голямо усилие . Едно момче, на неопределената възраст между двадесет и тридесет ...