Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва ги няколко пъти по голите тела и наблюдава как кожата им се зачервява. Телата им се отпускат , а те двамата са доброволни пленници на слънчевите жила. Като две диви цветчета се извиват едно към друго, превръщайки телата си в убежища на светлина. Венчелистчетата се разтварят любопитни за допир и докато се опознават, чрез въздуха - слънцето ги опрашва. Пръски роса се търкулват към нейните слепоочия. Тя разтърква очи. Розовите му устни ѝ казват нещо. Намира в дълбочината на трапчинките му светлосенки и сънува как красивото му лице, бавно се надвесва над нея. Вятърът го извива към полуотворените ѝ устни. Той ги докосва с пръсти и обхожда формата им, плъзга се по очертанията на сърце, после опипва ...