Обесено време
Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище за натрапника. Витата стълба се огъна от сумрака, който пълзеше отгоре. Закатериха се старците. У челото на мъжа се блъсна страх. Бял гълъб разряза мрачината. Опита се да излети, но предачът на сънища, паякът, опъна крак. Обесен на паяжината му, оцъкли птичите си очи. Че едно е мястото, откъдето влизат и излизат най-големите ни недъзи и достойнства... И таванът, сякаш голямо сърце, избълва чернилка. Чувство за вина натежа по челата на старците. Отмалели, се свиха на дървения креват, с обесена представа за време.
Виновни, лежаха един до друг, с прихлупени клепки. Ръцете им оформяха грапава мидена черупка. Че времето е само самотна песъчинка, очакваща прераждане. Между тях, сякаш бели вълни, бяха разпръснали листи с нотни петолиния, картинни ребуси, карикатури. Нима животът не е всичко това – и музика, опит за разгадаване на извечното и гротеска в най-чист вид. И тихото мълчание е опресняване на думите. Онези, които сърцето не знае, записва, складира и чрез този речников запас надживява крайностите... Дали думите са и прошка...
От нощната масичка ги гледаше порцеланов сивушко, донесен преди повече от половин век от странство. Стискаше в човка времето, пропукало стените на селската стаичка.
И сякаш ти стига понякога да замениш истинното с изкуствено, за да си създадеш представа за време и съществуване...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че намираш емоция за себе си!
-
Друг свят е при теб,Петя!
Прекрасно си го написала,поздравления! -
Отвъд живота ми е най-хубаво, понякога...
-
Обичам да се потапям в и отвъд словата ти!
-
Прегръщам те, Доче за добрата дума!
-
"Че едно е мястото, откъдето влизат и излизат най-големите ни недъзи и достойнства..."
Прочетох с удоволствие. Красива мъдрост облечена с дрехи, които само сънищата могат да изплетат. Аплодисменти! -
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-393709863.html"><img src="http://s4.rimg.info/47afe24cd3961f9cc2c386d12dd5a93d.gif" ></a>
-
Взех си от думите между редовете и ти благодаря, Петя!
-
Благодаря ви,Маги,Ивайло,Таня, Донко!
-
друг свят е твоят, мила Петя...
обичам да влизам във него...
и да му се наслаждавам..
най-сърдечно.. -
обичам да събирам мънистата на думите ти, Петинко...
-
Браво! Много дълбоко произведение!
-
поздрав!
-
Радвам се, че прочете!
-
Обичам да се разхождам по кея на Русе. Преди време , докато наблюдавах водата, в един от каналите по една поддържаща стена , се намъкна голям плъх.Сбърчих чело с погнуса.Докато се опомня, от същото място излетя бяло гълъбче...Различни асоциации предизвиква срещата ни с божиите същества, но същото и с доброто и злото, грешното и правилното, сякаш всички те имат едно начало.
-
Изтънява, пропуква се, изтича..., а измислените декори, често надживяват живите и остава само повей от звуци, запечатани в сърцето...
-
Благодаря и аз, че споделихте с мен!
-
Колко подвластни сме на времето! Много ми хареса! Поздрави, Петя!
-
"Нима животът не е всичко това – и музика, опит за разгадаване на извечното и гротеска в най-чист вид. И тихото мълчание е опресняване на думите. Онези, които сърцето не знае, записва, складира и чрез този речников запас надживява крайностите... Дали думите са и прошка..."
Замислих се... Благодаря, Петя! -
Не ме забравяте! Благодаря за отделеното време!
-
Поздрави!
-
!... Поздрав, Петя!
-
Този сиву6ко и на мен ми хареса!Привет!
-
От нощната масичка ги гледаше порцеланов сивушко, донесен преди повече от половин век от странство. Стискаше в човка времето, пропукало стените на селската стаичка.
Хубаво е, Петя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
