Обидата
Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм от сой!... Родът ми е известен от много поколения насам… Всички ме уважават. Печелила съм и разни конкурси… и награди дори. Не мога да разбера какво точно съм направила, та е така груб с мен? Дали защото късно една вечер сбърках вратата и влязох в неговия двор? Бях изморена и много ми се спеше. Тогава без да искам му счупих едно от цветята… А може би заради оня ден, когато надникнах през прозореца на къщата му и го видях с една мацка? Беше много разхвърляно у тях, а аз не понасям това. Свикнала съм на ред и дисциплина…
Криво ми е!... Сега ме боли от тая обида… Незаслужена е! Един джентълмен не може така да се отнася с когото и да е… Невъзпитано е, нали? Дали пък не ме харесва и иска да съм с него, та се чуди как да ми го каже? Неее! Не го харесвам, не го искам! Един такъв тромав е и мирише ужасно на цигари. Не понасям тютюневия дим - влиза в очите и ме кара да кашлям… Пък и аз съм си избрала при кого да живея! Мъжът до мен е много готин... Обича ме… Прегръща ме всеки ден, гали ме и често ме целува… Заедно се храним… Спим в едно легло… Сутрин тичаме в парка… Ходим на разходка вечер… На планина и море сме все двамата… Возим се с колата му… Пазаруваме… Понякога играем разни игри… Той е много добър и умен… Помага ми да науча разни неща и ми обяснява това, което не зная…Та, и аз го обичам! И то много! Дори не мога без него… Гласът му е един такъв приятен, топъл - сякаш ме разнежва и ме кара да му се отдавам всеки път и то - изцяло… Ето сега пак ме вика при себе си:
- Лара! Къде си миличка? Моля те не се сърди! Съседът не е искал да те засегне. Ще го помоля да ти се извини… Ларааа! Ела при мен, моля те!
И аз отивам послушно. Поглеждам го питащо в очите, а той се усмихва и ми казва ласкаво:
- Браво, моето момиче! Добро куче си ми ти, добро… Дай сега една лапа! Точно така... Умницата ми!... Хубавица!... Да излезем ли навън?... Добреее! Донеси каишката!...
Рая Вид
© Радка Видьова All rights reserved.
