Обърканият
Има нещо измъчено в тона му – селски, груб, първичен, сякаш този човек не живее, не познава красивото, страхува се от чистотата му; най-уютно се чувства в хаоса, там е неговата територия, основана на физически битки, псувни и ужасни обиди.
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали изобщо нещо е постигнал? Вирее и се блъска, бунтува се срещу всичко, което носи знаците на чистотата. Понесен на смъртна вълна, разбива миниатюрните си шансове да бъде част от съвременния свят.
Изолирал се е, затворен в тясната си черупка. Мисли си, че помага, но всъщност вреди както на себе си, така и на близките си хора. Объркан е – много объркан, тъжен и неспособен да се справя с житейските си проблеми, срещу които всеки човек се е изправял. Невъзможно е да те подминат – разумно е да ги очакваш.
Но той ги „посреща“ с пасивна активност, виждам и усещам как се чувства, когато лъсне слабостта му, когато стане ясно, че буксува в калта. В очите му напират срамежливи сълзици, но той е „мъж“, показващ студенина, непоклатимост и „сила“.
Не мога да го разбера. И не искам. Ако се опитам, знам, че ще ме завлече към тъмния си свят.
Съществуват такива особени хора – отблъскващи, грубовати, неосъзнати, с които разговорът е невъзможен.
Или ги избягваш, или те изяждат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
